Hope never die #Wattys_awards

Part 24 {} Hope..?

ГТНХАРИ
Току що кацнахме в Сидни. Само аз и Томас. Сега къде да я търся?
-Дали още се зинимава с гонки?-попитах Томас
-Мисля, че да. Но не знам къде има писти.
-Найл трябва да знае.-набрах номера на ирландецът и зачаках да ми вднигне.
-Ало?
-Найл, трябвят ми адресите на пистите в Сидни, ще мога ли да разчитам на теб?
-Ще ти пратя СМС до 5 минути.
-Е?-попита Томас, след като затворих.
-Имаме нужда от коли.-въздъхнах
-Лесна работа. Ламборджини? Какво искаш?-Томас усърдно ровеше в телефона си.
-Авентадор, а за теб нека е Галардо, ок?-попитах и отворих съобщението от Найл
-До 10 минути ще са тук.
-Окей. Чакай малко. Едва 18:40 е, а гонике започват най-рано в 22:30. Какво ще правим?
-Ще търсим, какво друго?-засмях се-Но първо да изпием по едно кафе и да хапнем нещо.
-Има сделка.-взех куфарите си и видях двете красавици. Качих се в червеното превозно средство и отпраших към една от пистите, която се намираше между гора и плаж. Какво по-хубаво? Да се прибереш с нея, глупак такъв. Обади се едно тънко и пискливо гласче, но то беше право. Когато приститнах на пистата, нямаше никой. Само един Nissan GTR с лилав цвят. Много добре знам на кого е тази кола. Станах от седалкато и се затичах към колата, но естествено-тя беше празна. Въздъхнах шумно и изритах едно камъче, покривайки главата си с шепи. Реших да се разходя по плажа. Събух черните си nike и сложих слънчевите си очила. Разхождах се безцелно, докъто не зърнах ягодоворуса коса. Затичах се, но спрях. Ами сега?  Ако не иска да ме вижда?  Ако не е тя?
-Хоуп..?
ГТНХОУП
Любувах се на морския бриз, докато не чух до болка познат, плътен британски акцент, да шепне името ми.
-Върви си, Хари.-отговорих едва-едва. Сълзите напираха да излязат, за това бързо ги избърсах.
-Не мога.-чувах тежките му стъпки да идват към мен, за това станах и тръгнах да бягам. За беля обаче, още със ставането ми, китката ми беше хваната. Хари ме обърна към него, не исках да го погледна. Не и в очите.
-Погледни ме, моля те..-прошепна съвсем тихо, изпъвайки показалеца си, в опит да повдигне брадичката ми. Не му дадох, но силата му надделя.-Отвори очи.
-Н-не..-поддадох се, божичко колко ми липсваха тези зелени очи. Ряко обаче смених настроението си. Без да се замисля вдигнах ръката си, удряйки лявата му буза.
-Хопу, моля те..
-Не, аз те моля Хари. Върви си.
-Дай ми един шанс.-помоли се, нямаше кяк да откажа на тези очи. Невъзможно е.
-Имаш 1 час, за да ме разубедиш, да не те пребия.-Хари подскочи от радост, след което тръгнахме към колите си. Признавам, беше се изтупал. Имаше като моята кола , но в друг цвят. 
***
-Имаш един час.
-Хоуп ?-попита с леко колебание, но му личеше, че иска да ме пита нещо, отдавна.
-Да, Хари?
-Т-ти още ли ми обичаш?-честно казано,  не бях подготвена за това. Какво да му кажа? ,,не" и да го излъжа по най-долния начин?
-Няма да те лъжа, Хари.-една сълза се стече от окото ми-Защо го правиш? Аз искам да продължа на пред, но да Хари обичам те. Ако искаш ще го изкрещя, ще си направя татус, и да. АЗ ХОУП МАРТИН ОБИЧАМ ХАРИ СТАЙЛС.-сълзите ми потекоха, свих се на кълбо и заплаках с глас.-Точно за това искам да си тръгнеш. Защото те обичам.-беше ми толкова трудно да изрека тези думи. Къдрокоското ме придърпа в прегръдка и поех от опеняващщия му аромат.
-Искаш ли да..си тръгна?-попита с тих глас. Не исках. Изобщо. Искам да прегърбя егото си и да бъдем заедно, но не мога.
-Да..-прошепнах тихичко, изчежду хлипанията си. Хари стана, насочвайки се към вратата.-Хари чакай!-извиках. Той се обърна с въпросително изражение. Няма не мога, има не искам. Искам да прегърбя шибаното си его. Правя нещата, които искам.-Обичам те..
Без да чака, сля устните ни в страстна целувка. Толкова ми липсваха тези меки, ментови устни. Къдрокоското вдигна ръцете ми, над главата ми. Целувката не спря. Не ми пукаше, че нямам въздух. Ще умра с човека, когото обичам.
-И аз те обичам, Хоуп. Нямаш си идея колко много. Тоно за това ще си тръгна.
-Недей, моля те! Хари, обичам те. Моля те, остани...-виках, плачех с глас, когато любовта на живота ми се обърна. В зелените му очи плуваха сълзи. Само от гладката очите ми се насълзиха още повече.
-Обичам те.-беше единственото, което каза преди да целуне челото ми и да целуне устните ми за последен път. Затвори вратата и излезе. В сърцето ми се зародиха нови чувства, към този човек. Гняв и Омраза. Явно беше дошъл, за да ме унижи. Свлякох се по дължината на вратата, започнах да плача. Станах, взех бутилки алкохол, няколко кутии цигари и едно бръснарско ножче. Надупчих една сръбска песен и отворих алкохола. Запалих няколко цигари на веднъж. Не искам да живея повече. А и за какво? Най-добрата ми приятелка умря, икономът ми е болен от рак, любовта на живота ми ме устави, а дясната ми ръка, бивша дясна ръка, не си е направила труда да ме потърси. Сигурно даже не чу и пука. Има ли смисъл? И тогава порязах ръката си с ножчето, втори, трети път, четвърти, пети и тако докъто не им заубих бройката. Или по-точно, докъто не изпаднах в безсъзнание.
---
Не ме мразете. :)
Не е редактипана.
Сръбската песен, която Хоуп е надупчира е  Мое злато. Не знам кой я пее ;дд
Лек ден/нощ :*
Обичам ви.
Оставете мнение.
Некст скоро няма да има.
Отново, ви обичам.
Утре *днес* съч на абитуриенска.
Преди пет минути се прибрах *01:35* и обичам Царево. Уникалн градче. Главата стана малко по-голяма, надявач се да ви е харесала МНОГО. И обичам ви за трети път.