2 години по-късно
-Честит Рожден Ден,Хоуп.Знам,че това е само гласовата ти поща,но искрено ще надявам да е друго. Страшно ми липсваш, моля те ако още си жива дай ми знак. Надеждата не умира,нали?-просълзих се от речта на Лор. По дяволите, те ме мислят за мъртва. Ето ме, 20 годишна мафиотка, без приятели на рождения си ден. Как ми липсват..
Хари...сърцето ми се къса за него
Даниел
Стив
Ник
Рой
Лор
Ракел
Маркъс
Майкъл
Томас
Риса
Кимикко
Всички.
-Хайде Хоуп,вземи се в ръце.-проговолих си сама. Запасите ми за продажба свършиха,така че трябва да се върна в Лондон. Ох, никой не трябва да разбира за това.
-Раян!-извиках-Резервирай ми самолетен билет за Лондон.
Раян беше икономът ми. Младо 24 годишно момче,високо и доста привлекателно. Сини очи, черна коса..
-Добре, г-це Мартин.-почука на вратата ми-Какво има?
-Седни Раян.Ще ти е трудно да го приемеш.-той се усмихна криво
-Кое?
-Напиши в google Джил Грийн. -той изпълни съвета ми. Когато информацията се отвори, той зарочна да чете.
-Починала е преди 2 години. Има и снимка..боже мой.-заекна
-Никой не е умирал. Стоя пред теб както виждаш. Имах трудно минало.
-Знаех,за наркотиците но мислех,че се дрогираш.
-Ровил си в нещата ми?!-изпищях-Идиот.-засмяхме се
-След 3 часа ще летиш за Лондон,така че приготвяй се.
Беше прав. Ще летя до Лондон.
***
-Раян,пази ми къщата! Можеш да поканиш онова момиче Даяна, но не го правете н стаята ми.
-Приятен полет.-смени темата,а аз се качих в самолета.
-Глупак.-сложих си слушалките и загледах телефона си. Пратих СМС на Лор.
17:00 в къщата ми. Не сазщвай на никой,всичко ще ти обясня!-Х.М
Изключих телехона си и заспах.
---------------------------------------------------------
Не е редактирана. Какво мислите за първа глава?
YOU ARE READING
Hope never die #Wattys_awards
Fanfiction- Той ли? Мога да кажа,че беше най-прекрасното същество на тази планета. Срещнахме се преди знам ли, 2 години? Той бе груб,арогантен,буен, но в същото време нежен и чувствителен. Имах честта да бъда ,,госпожа Стайлс" за една вечер. Но всичко се про...
