Усещах вината си за това, че просто не се прибрах по-рано, вината си за това, че .. не го прегърнах, дори да ми беше разсърден, вината си за това, че не успях да му се обадя навреме. И през каквото и да преминавам в момента и каквото ми предстои да премина, защото знам, че ще бъде нещо ужасно щом е свързано с този човек, единственото, за което мога да мисля, е как винаги той е в тази ситуация. Винаги Хари е този, който обикаля със силно туптящото сърце, незнаейки къде отива, докато не попадне на нещо. Винаги този, който просто трябва да се появи в правилния момент на правилното място.
И дори вече аз не вярвам, че това нещо може да се случи повече от два пъти. Първият път в къщата на Лиам беше абсолютна случайност, вторият път, когато Найл беше там, аз видях колко измъчен беше Хари, колко много му тежи това и честно казано дори не искам да идва тук, защото знам, че не искам да виждам какво може да направи.
За това ли съм направена? Преминах през толкова неща и точно пред този човек няма да пролея и капка, няма да му покажа слабостта си, няма да му позволя да се възползва от обичта ми към Хари, няма да му дам никакъв признак на емоция. Защото за каквато и да ме взима, на колкото и корав да се прави не може да си представи какво бих направила аз за това, което обичам.
Спрях да се движа на стола в момента, в който си каза тези думи. Трябва да изпитвам самообладание, защото така само хабя енергията си. Това няма да ме пречупи, няма да слушам думите му, просто се стегни, Кейтлин, можеш да го направиш и сама. Хари ми е дал достатъчно от силата си, а като си помисля какво може да му е на него в момента, в който разбере, че ме няма, още повече искам да се справя сама.
Няма да стоя и плача, чакайки го да ме освободи и да се сбие с баща си. Ще измисля нещо, особено след като гневът в мен започва да се набира изключително бързо.
- Мислех, че ще загрееш, че няма да оставя нещата просто така.
Нямам намерение да си говоря с него, но пък няма да му показвам колко неприятни са думите му за мен.
Бащата на Хари се движеше бавно към мен, а аз дори вече не се страхувах от него. Това вече не е страх, не ме интересува, че ще ме удари, защото той вече го направи, няма да преклоня глава и да се разплача пред това, което ще ми каже, защото съм сигурна, че целта му е да ме направи изключително уязвима.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
Chapter 79 - Tragically
Start from the beginning
