Chapter 78 - Voicemail and desperation

Start from the beginning
                                    

- Защо не си ядеш бургера, скъпа?

Сдържах се да не се засмея, а гледах към залепените и на масата ръце, които все още не можеха да се адаптират към липсата на ръката ми. Това влияние, което имам, е .. боже. Чудя се дали и аз изглеждам по-същия начин, толкова уязвим, колкото се и чувствам, когато тя е с мен.

Кейт ме погледна сякаш съм казал най-безсрамното нещо, но въпреки това замълча и продължи да се храни.

Гледна точка на Кейтлин

Боже, трудно е да пазя дистанция, когато сме извън къщи, мога да предположа по действията му, че и той се чувства така. Но не харесвам как много хора се събират и показват чувствата си единствено физически, особено на публично място. Имам предвид, предпочитам да си говоря с него, той да ми разказва, да каже някоя глупост и да се разсмеем като идиоти, да си ядем бургерите и някакси да потушаваме желанието да се качим върху някоя маса и да правим каквото правят всички. И това дори не е потушаване на желанието, сякаш понякога когато забавяш нещо .. го искаш дори още повече. Прекарвам цял ден с него и се опитвам да се въздържам, когато сме навън, а когато се приберем имам чувството, че не съм го виждала цял ден, защото се държим напълно различно, отпуснато, и започвам да заобичвам всичките му малки перфектни несъвършенства.

Намирам за привлекателни дори огромните пръсти на краката му.

Ужасно странно е, но наистина е така.

Дори вече не ме е страх да призная, че Хари е човекът, с когото искам да прекарам живота си.

Реших, че ще ни се отрази добре да се запишем на курс веднъж седмично, в който ще правим упражнения, дори може да медитираме. Хубаво де, аз ни записах, но целта ми не е Хари да мрази това място, особено го правя заради него, той има нужда и щом тези неща успокояват много хора защо не и него?

- Искам да ти кажа, че няма начин да сложа клин.

Той стоеше до стената на съблекалнята, която вече беше празна, докато аз се преобличах. Знам, че не е приятно, но това е най-удобното облекло, не може да се опитва да се разтяга с дънки.

- Хари, има и други мъже, никой няма да те гледа.

- По-точно има невероятни тъпанари, които всъщност се съгласяват.

- Просто си представи, че са тесните ти дънки.

- Бъзикаш ли се с мен? Ти да не се засмя?

Dependent on you #WattysBulgaria2015Where stories live. Discover now