Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 78 - Voicemail and desperation

- Ще ти взема малък. Какво си яла днес, само изгорелите яйца за закуска?

Изсмях и се, подчертавайки уменията и.

- Ти искаше да ти изгладя ризата, затова ги изпуснах!

Упрекна ме тя и въпреки че не искаше бургер стоеше и чакаше с мен.

- Поне ризата да беше хубаво изгладена.

Показах и огромните гънки, а тя присви очи.

- Не вярвам ти да я беше изгладил по-добре.

- Така или иначе скоро няма да ми трябва.

- И защо така?

Кейт се приближи до ухото ми и краят на езика и го докосна, а аз изобщо не предполагах, че е в такова настроение. Което си е плюс за мен.

- Харесва ти да ме измъчваш на публично място.

- Абсолютно нищо не правя.

Устните и докоснаха брадичката ми и бедрата и се докоснаха в моите, докато стоях с гръб към нея. Взех единия бургер и преди да успея да се завъртя тя го грабна от ръката ми и отхапа.

- Не искам бургер.

Измитирах гласа и и поръчах още един .

- Щом те измъчвам на публично място, както каза, тогава ще спазвам дистанция. Съжалявам, Харолд.

Каза фалшиво тя, а аз нямах търпение да се приберем, за да мога да правя каквото си поискам с нея.

- Тогава и аз ще спазвам дистанция.

Взех втория бургер и седнах на стола до нея, а тя престорено се прави, че не ме забелязва. Оставих обяда си на масата и ръката ми докосна бедрото и, правейки бавни движения нагоре.

- Знаеш ли какво ще е времето днес?

Погледнах към небето със самодоволна усмивка.

- Дистанцирано.

Тя ми посочи с очите си надолу, дори и пряко да не поглеждаше какво правех. Просто го чувстваше.

- Кажи ми сега как се издържа това?

Гледах я в очите, а тя неуспешно също се опитваше да го прави, въпреки че вече столът и се струваше прекалено малък.

- Кое-е?

- Измъчване на публично място.

Кейт преглътна, аз бавно и мъчително оттеглих ръката си, а тя в същото време си отдъхна и разтрепери.