Chapter 74 - Wedding time

Start from the beginning
                                    

Лола пристъпваше с дългата си бяла рокля, държаща скромен букет в ръката си, а с другата държеше баща си. Роклята и се влачеше дълго зад нея, а лицето и сияеше и не можеше да сдържи емоциите си, докато стъпваше бавно. Понякога се обръщаше към баща си, срещайки топлия му поглед и продължаваше да се движи по-уверено, а през останалото време не откъсваше поглед от Зейн, който едвам се сдържаше да стои спокоен. Виждах как искаше да я хване за ръката и да я поеме, докато вече не чувства цялата отговорност върху себе си.

Всички се бяха обърнали към нея и едно малко момиченце вървеше с малка кошничка пред тях, посипваща червени листенца по тънкия килим. Момиченцето също беше с бяла рокля и косата и беше много дълга, на две сплетени плитки и когато приключи със задачата си дойде до нас и застана до Сара, а тя я хвана за малките рамена.

Дойде моментът, в който бащата на Лола трябваше да даде ръката и на Зейн. Той се приближи към него и хвана и неговата ръка, поглеждайки и двамата.

- Пожелавам ви всичко най-добро и не се разочаровайте.

Той целуна дъщеря си по бузата през булото и виждах .. две неща в очите му. Първото беше щастието от радостта на дъщеря му и обичта, която се носеше между тях, а второто .. второто беше мъката да я пусне. Както малкото птиче напуска гнездото си, така и тя го направи като пристъпи към Зейн устремено. Баща и виждаше как тя полетя и намери своя път, точно както птичето успява да превъзмогне страха си от това да падне. Но този път, дори и да падне, ще има кой да я хване, ще има отговорна ръка до себе си, която да я вдигне, която да и вдъхне сила.

Лола и Зейн направиха доста глупости във връзката си , точно както всеки млад човек. Но успяха да го превъзмогнат , успяха да .. успяха да преглътнат и простят. Успяха да разберат , че за да вземеш , трябва да дадеш.

След това баща и се отдръпна настрани , кимайки одобрително на Зейн , а той хвана ръката на Лола и я приближи до себе си. Лола погледна към мен , а аз и се усмихнах , давайки и още повече кураж и двамата се обърнаха един към друг.

- Тази вечер сме се събрали , за да свържем  тези две души в едно цяло , за да ги обвържем в свещен съюз  и да превърнем желанието им в истина.

Лола и Зейн не спираха да се гледат влюбено, а аз поглеждах от време на време Хари, който явно беше забравил онова неприятно сблъскване с Майк и сега просто ги гледаше мълчаливо, докато и двамата изкарваха обетите си. Първа беше Лола. Тя извади едно малко листче, дори не знам от къде, може би го е държала в ръката си през цялото време и погледна към Зейн, тоест не спираше да го прави, дори и да беше в гръб с мен го знаех.

Dependent on you #WattysBulgaria2015Where stories live. Discover now