Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 72 - Out of control

Отидох да си взема питието, но имаше струпани десетина чаши едно до друго, затова просто си взех друга, не рискувайки някой да се е изплюл. Боже, лошо ми е.

Този Майк щеше да каже нещо, но пред нас застана Лола, пееща по-силно от всякога и танцуваща с шапката на стриптийзьора, а Емили извършваше някакви .. роботски движения зад нея. Да, усещам колко пълноценен ще е разговорът ми с нея точно в момента, затова реших да я оставя и да изчакам, докато дойде да си почине.

- Май приятелят ми повече е помогнал, отколкото навредил.

Засмях се, защото определено Лола не изглеждаше сякаш е недоволна, че се е струпала цяла сбирка тук. Седнах на фотьойла, почивайки си малко. Ставаше все по-топло, вече изобщо не усещах климатика.

- Имаш ли приятел?

Да, в момента наистина искам Хари да е тук, за да каже някоя от саркастичните си реплики за „изчезни".

Не че искам да съм груба, но всъщност искам.

- Да, може скоро да се появи.

- Него ли казваше, че обичаш?

Обърнах се към него и този път го погледнах в очите с досаден поглед.

- Ти си подслушвал?

- Ти сама каза, че си се чувала отвън.

Обърнах се на другата страна отегчено, по-точно му обърнах гръб.

-Всъщност може да ни запознаеш, за да видя кой успява да те контролира.

- Да ме контролира?

Изсмях се, а той нямаше представа каква е истината.

- Не искаш да имаш нищо общо с него.

Казах му под носа и усетих как се облегна зад мен, дори и да не го виждах. Защо не си намери работа, колко момичета има тук, които биха се интересували от него?

- Уау, да не говорим за някое чудовище?

Обърнах се към него, гледайки го скептично.

- НЕ смей да го наричаш така.

Той вдигна ръце в защита.

- Хубаво, разбирам, че си пила доста и си в такава фаза.

- О, боже.

Всичко, което можех да кажа, беше това. Какъв е този, който изобщо без да ме познава започва просто да ми казва какво съм правила и какво не? И в каква фаза по-точно съм? Когато и да е бих защитила Хари.