Беше .. някакво младо момче. Имаше доста дълбоки сини очи, но не може да се сравняват със зелените на Хари. Защо изобщо се опитвам да ги сравнявам? Косата му беше къса и черна, имаше малък перчем. Усмивката му засия щом му казах тези думи. Добре, наистина хората в днешно време са изперкали. Сигурно ако се държа мило с него той ще ми се развика.
- Съжалявам, мислех, че е заяла.
- Говорех по телефона и се чуваше прекрасно, нямаше как да не знаеш, че вътре има човек.
Казах сопнато и се мръднах от вратата, за да ми даде път да мина.
- Добре, просто те видях по-рано и изглеждаше много по-мила.
- Понякога преценката е грешна.
Усмихнах се фалшиво и усещам как Хари щеше да направи същото. Боже, преди щях да се извиня, че съм се държала така, но сега .. сякаш не ми пука толкова. И се чувствам много по-свободно да казвам директно това, което мисля, а не да се държа по-мило, само за да не изляза лошата или да не се забъркам в неприятности. Но неприятностите си ме гонят както и да се държа, така че предполагам няма какво да губя.
- Как се казваш?
Той се отдръпна от вратата наполовина и продължаваше да ми се усмихва с белите си зъби.
Не можеш да надминеш онази дяволита и самодоволна усмивка, както и облизването на устните и захапването им, докато казваш нещо мръсно. Боже мой, не си го помислих наистина. О, направих го, и какво? Главата ми се върти и Хари е в представите ми, но няма да ги отблъсквам повече, ще им се наслаждавам. Това момче продължаваше да ме гледа втренчено и да чака да му отговоря.
- Кейтлин.
Минах през тясното разстояние и чух стъпките му зад мен. Този да не е дошъл до тоалетната, за да си говори с мен? Лошата ми страна мечтае Хари да беше тук.
- Аз съм Майк.
- Добре.
Казах само това, сякаш съм го питала. Защо се ядосвам на него? Освен че беше глупаво да бута тази врата нищо не ми е направил. Но и това си е достатъчно, за да не искам да си говорим. Освен това трябва да поговоря с Лола, или с който и да е, защото тук не се диша от хора.
- Ти приятелка ли си на бъдещата булка?
- А ти приятел ли си на онзи стриптийзьор, който доведе всички тези непознати на нашата специална вечер?
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
Chapter 72 - Out of control
Start from the beginning
