Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 71 - Bachelor and Bachelorette party

- Ще ме закараш ли до Емили?

Направи онази мечешка муцуна, а аз щях веднага да и кажа добре, но боже, след като е толкова просто не е забавно.

- Ако ме целунеш някъде.

Тя ме целуна по бузата и се усмихна приветливо. Мамка му, трудно е да устоиш.

- Готово.

- Не там.

- Май ще е по-добре да си взема такси.

- Не искаш да целунеш това тяло?

Изправих се и и показах с ръце тялото си, а тя ме гледаше отдолу до горе и спря погледа си до под кръста ми. Знаех си, че ще го направи. Боже, толкова е предсказуема. Откопчах копчето на дънките си, а тя се размърда и се приготви да стане.

- Не ставай.

- Аз май ще си взема такси.

Тя си взе листа, а аз се наведох и стигнах до лицето и, хващайки го с едната си ръка.

- Няма да направиш нещо, което не ти харесва, Кейт.

Усещах как сърцето и биеше, толкова забързано. Моето също беше такова, нямах представа как да го контролирам. Дръпнах ципа на дънките си и дебелата линия на боксерките ми се показа. Тя не казваше нищо, в началото гледаше надолу, но в момента ме гледаше в очите.

Искам да надникна в ума и и да видя какво си представя тя. Истината е, че просто искам да ме докосне. Боже, толкова съм отчаян. Тя погледна леко наплашено надолу и все още не разбирам защо толкова я плашат долните ми части. Толкова е притеснителна и продължава да е такава, искам просто да я отпусна, аз не ям хора. Дори няма да си сваля боксерките, това не беше целта ми, главно исках да видя реакцията и, и също да я накарам да се чувства спокойна, когато ме гледа така. Въпреки че самият аз не съм напълно спокоен, гледайки я дори само с дрехи.

- Тук.

Сложих пръст на мястото, където исках да ме целуне.

Гледна точка на Кейтлин

Боже мой, сърцето ми ще изхвръкне, не мога да дишам правилно, кълна се, защо прави това, усещам как ръцете ми се потят без да правя абсолютно нищо. Не искам да съм така, но не мога, не мога да спра да се притеснявам какво ще направи, дори и да знам, че няма да е лошо и че се старае да ми хареса.

Погледнах към пръста му. Черните му дънки бяха разкопчани, а той стоеше възможно най-близко до мен и беше прав, а аз стоях до стената. Половината от боксерките му се виждаха, а неговият пръст беше точно над тях, беше на няма и сантиметър и почти ги докосваше. Той ме гледаше толкова спокойно, имам чувството, че не изпитва никакво притеснение, а и какво притеснение да изпитва, сигурно му е странно как съм толкова скована. Боже, устата ми пресъхна, имам нужда от вода.