- Сега ще го взема и ще го изхвърля.
- Тогава ще ме караш да бъркам в коша.
Каза Хари, а тя му смънка как само се обаждал в такива части от разговора.
- Не, сериозно, благодаря ви, че ме подслонихте и вече ви давам лично пространство, няма да има кой да ти я взима, Хари. Искам да дойдете в Ел Ей, когато можете, ще ви водя до Холивуд, до Мадам Тюсо, на плажа и където поискате.
- Ще дойдем при първа възможност.
- Успех с K&H, между другото. Дано бизнесът потръгне.
Говорехме си още малко общи работи, когато дойде време да дам билета си, защото дойде време за полета ми.
Кейт ме прегърна за последно.
- Приятно пътуване, Лу. Много, много ще ми липсваш.
- И ти, приятелче.
Казах си чао и с двамата и взех куфара си, махайки им, докато не влязох в самолета.
Преживяването ми в Ню Йорк беше неповторимо и то благодарение на тях.
Гледна точка на Хари
Прибирахме се, а днес Кейтлин имаше почивен ден и ми обеща, че няма да го прекарва с обезумялата за сватбата си Лола или още по-обезумялата родилка Емили, затова всичкото и време е за мен.
Не точно от сега де, защото започна да хлипа малко в колата след прощалното си сбогуване с приятелчето Томо или както го нарича. Все пак се оказа не чак толкова лош, дори приемлив. Хубаво де, не мисля, че можеше да има по-добър приятел. Очаквах да е високомерен и да се перчи, но аз се правех повече на интересен.
Телефонът ми звънна, а тя го взе, бършейки носа си с кърпичка и ми каза, че е Зейн.
- Да му вдигна ли и да му кажа, че караш?
- Не знаеш какво съм правил, докато съм карал, затова да говоря по телефона е ежедневие.
Тя ме погледна многозначно и това прозвуча сякаш ... ами не както трябваше.
- Имам предвид, че ..
- Знам, Хари. Мислиш, че си най-добрият шофьор и че нищо не може да ти се случи, но това е сериозна работа.
Казах и просто да му вдигне и да му каже, че шофирам.
Тя говореше по-дълго с него, отколкото трябва, но той най-вероятно е започнал да се обяснява и на нея как си е купил костюм и колко трудно му било да си избере обувки и трябвало да си сменя вратовръзката, защото не била бяла и още куп неща, които със сигурност Лола ще и ги преповтори.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
Chapter 70 - I'd like to spend an eternity with you
Start from the beginning
