Събудих се в чужда стая, а до мен определено не спеше Едуард. Въпреки, че виждах само гърба му, това определено не беше Ед. Завъртях се по гръб и прехвърлих на ум случилото се вчера. Как можа да ми причини това? Толкова малко ли струвах за него, че да чука друга в дома, в който живеех и аз?
- Лия? - Крис се прозя и завъртя тялото си към мен. - Добре ли си? - очите му преминаха през лицето ми, което вече беше потънало в сълзи.
- Да, извинявай. - бързо се изнизах от спалнята и се мушнах в стаята, която той предназначи за мен.
Налагаше се да се стегна и да преглътна наранената си гордост, за да продължа напред. Едуард не заслужаваше сълзите ми, нито любовта ми. Бях готова да дам всичко на бебето, растящо в утробата ми и никой не можеше да ме спре.
Взех се душ, за да се освежа след тежката вечер и почти безсънната нощ. Градусите бяха около 25 и реших да облека дънки и бял топ.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Закуската е готова, ела хапни и после ще се разходим. - Крис се подаде от вратата без да почука, което ме накара да подскоча.
- Дявол те взел, защо не чукаш? - издишах шумно.
- Чукам, но явно не където трябва. - засмя се звучно и отвори вратата до отзад.
- Леле, колко оригинално. - извъртях очи.
- Хайде, сърдитке, палачинките ще изстинат. - направи ми път, за да мина и в ума ми проста изплува образа на Едуард.
Колко се бях влюбила в този тип..
Двамата мълчаливо слязохме в огромната му кухня и се наставихме един срещу друг, а единственият звук, който се чуваше, беше от тракащите прибори.
Мислех си за времето, което ми предстоеше. Още няколко месеца и от безгрижното момиче със забавно гадже и готин баща, щях да се превърна в майка на дете, което никога нямаше да опознае баща си.
