Chapter 11 // EVANS.

1.2K 57 6
                                    

Коледа. Още с отварянето на очите си, усмивка зае място на устните ми, защото знаех, че днес щеше да е страхотен ден. Станах от леглото без да се старая да не събудя Едуард и си обух домашните ботуши, а побелялата гледка навън, която се виждаше през прозореца изпълни гърдите ми със щастие.

- Едуард! - скочих върху него и започнах да ги бутам, за да се събуди.

- Какво искаш. - отговора му дори не беше въпрос, а само ме избута и ни обърна гръб.

- Коледа е, ставай! - хванах лакътя му и го завъртях отново към себе си, което го накара да отвори принудително очи.

- Не ми пука. - отвърна със сънлив глас и изпъшка недоволно.

- О, престани! - извъртях очи и се наведох към него, целувайки леко устните му и се изправих отново.

- Не си познала

Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.

- Не си познала. - хвана китката ми и ме върна към себе си, впивайки жадно устните си в моите и ме завъртя под себе си.

Беше ми ясно на къде отиваха нещата и поставих длани на гърдите му, отблъсквайки го от себе си

Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.

Беше ми ясно на къде отиваха нещата и поставих длани на гърдите му, отблъсквайки го от себе си.

- Искам секс. - заяви най-спокойно и засмука врата ми.

- Аз не. - сритах го леко в топките и това го накара да падне по гръб до мен.

- По дяволите, искаш да ме оставиш без наследство ли? - измрънка с ръка между краката си.

 BASTARD IN A SUITTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon