BASTARD IN A SUIT

Chapter 9 // "It's A Boy".

- Татко! - изпищях, виждайки горящата къща.

Лекциите бяха свършили по-рано и реших направо да се прибера вкъщи, но на няколко метра от дома ми, го видях как потъва в пламъци.

- Не, не! Кол! - захвърлих чантата си на земята и се затичах към пламъците, когато 2 големи силни ръце се обвиха около мен и усетих силно мъжко тяло зад гърба си. - Пусни ме! - изпищях отново, обляна в сълзи.

- Не. - този глъс ми беше до болка познат.

- Моля те, баща ми и Кол. - изхлипах вече отпусната в обятията му.

- Казах ти, че ще те накажа. - отвърна с равния си тон. - Излъга ме, а аз не обичам лъжците, Оливия. - изцъка близо до ухото ми и ме пусна.

- Уби семейството ми само защото съм изтекла една малка лъжа? - не виждах ясно от сълзите, които отново напираха и забих колене срещу него напълно предадена.

- Излъга ме, това е достатъчно. - клекна пред мен и ме накара да го погледна. - Горе главата, Оливия, вече никой няма да те спира да се виждаш с мен. - усмихна се с наслада.

Колепето се наслаждаваше на мъката ми. Мръсните му пари и власт погубиха хората, на които най-много държах. В този ден си отидох и аз.

Рязко отворих очи, подскачайки в леглото, но нещо ми пречеше да помръдна. Ръката на Едуард беше залостена здраво около кръста ми сякаш никога нямаше да ме пусне.

Издишах бавно, спомняйки си съня. Най-ужасния ми кошмар, който се повтаряше отново и отново.

- Мразя те. - завъртях се с много усилия към него, шептейки, за да не ме чуе и се протегнах към шкафа, за да взема телефона му.

На екрана му имаше снимка на Кейти и него. Явно доста обичаше това момиченце. Погледнах часа и когато осъзнах, че е едва 6:00 въздъхнах отчаяно.

Реших да проверя дали имаше парола, разбира се, че ще има. Един Господ знае какви мръсни сделки въртеше и криеше в телефона си. Отказах се да се мъча да го отключа и го върнах на мястото му, но тялото ми все още беше голо и Едуард се размести така, че гърдите ми се намираха точно срещу лицето му. Каква ирония. Опитах да се измъкна от тази неприятна хватка, но той не пускаше.

- По дяволите. - измърморих и се отказах, отпускайки глава върху възглавницата.

Едуард се размърда отново точно, когато бях почти заспала и познато чувство на наслада се образува в слабините ми щом усетих устните му върху зърната си.