BASTARD IN A SUIT

Chapter 12 // Deeply in love.

- Изи, би ли проверила дали Кейти е будна? - попитах сестра си с равен тон, опитвайки да прикрия гнева си. 

- Оливия, ще дойдеш ли? - тя се обърна към най-добрата си приятелка и наистина и бях благодарен. 

- Да, добре. - Оливия хвана ръката на Бела и двете се качиха по стълбите и в следващия миг бутнах силно Евънс в гърдите. - Какво става, по дяволите? - изръмжах в лицето му. 

Толкова много ми се искаше да му разбия красивото личице заради всичките лъжи, които ми беше наговорил. За измамите, за това, че ме накара да използвам Оливия. Бях се забъркал в една голяма каша, мислейки че контролирам всичко, а всъщност се оказах марионетка в шибаната им игра. 

- Трябваше да опознаеш опонентите си, Едуард. - той пъхна ръка в джоба на дънките си. - Преди да си впуснеш в приключението с Оливия. Казах ти, че тя не е играчка и трябваше просто да объркаш живота и, не да я караш да се влюби в теб и да я забремениш. - челюстта му се стягаше с всяка изречена дума. 

- Да не мислиш, че аз съм искал? - разкрещях се на ръба на нервен срив. - Исках само да и помогна, затова я отървах от шибания си баща и глупавия и приятел, преди да се появиш ти. - усещах вените около врата си изпъкнали от напъна, по който крещях на Кристофър. 

- Никой не ти е искал помощта, сега ще си платиш, че си я прелъстил. Баща и няма да е никак доволен. - той поклати глава, а убийственото му спокойствие ме убиваше. 

- Баща и.. - замислих се силно над думите му и тогава всичко ми се проясни. - Себастиан, ти и шибаният ми баща. - изсъсках. - Шибани копелета, трябваше да се отърва от вас още много отдавна. - ръцете ми се свиха в юмруци. 

- Едуард. - чух мекия и глас и извърнах глава към стълбите, откъдето слизаше Оливия с ръка на леко порасналия и корем. 

- Лия, имам новина за теб. - мъжът до мен се усмихна широко. - Ако си съгласна, искам да дойдеш да живееш при мен за малко. - направи две крачки напред, а тя заби разширените си очи в мен, сякаш очакваше одобрение. 

Поклатих отрицателно глава, умолявайки я с поглед да не приема. Да не го прави, да не живее с него. Не можех да го позволя, не и когато ставаше въпрос за нея. Погледа и беше отчаян, тъжен, очите и потънали в болка и причината бях само аз. Не можех да я задържам на сила. Затова отклоних глава от нея, прекъсвайки очния ни контакт.