Излязох от банята само по късата розова хавлия, която използвах за косата си, тъй като някой беше забравил да върне моята на мястото и.
- Ще побързаш ли, моля? - измърмори Едуард, търсейки нещо из шкафовете.
- Къде? - облякох си бельо.
- Отиваме в клуба, нали ти казах? - извърна глава към мен и лукава усмивка се появи върху лицето му. - Защо направо не излезе гола? - очите му се спуснаха по оскъдната кърпа, която едва покриваше задника ми.
- Гледай си работата. - показах му степен пръст, напоследък бях доста раздразнителна.
- Тези проклети хормони до кога ще те карат да се държиш като кучка? - повдигна вежда и извади черна вратовръзка от шкафа.
- Докато бебето не се роди. - повдигнан небрежно рамене и си извадих една от всичките рокли, които препълваха гардероба ми. - Трябва ли да идвам? - въздъхнах.
Никак не ми се ходеше в клуба. Спеше ми се. Много.
- Знаеш, че Себсстиан ще е там. - направи няколко крачки към мен.
- Не ми пука за този човек. - затворих очи. - Едуард, бебето има нужда от почивка, а ние му даваме точно обратното. - оправдах се с нероденото му дете.
- Ще го преживее една вечер. - наведе се и леко докосна устни до бузата ми. - Ще те чакам долу, побързай, наистина те моля. - извади телефона от джоба на черния си панталон и ми обърна гръб.
Типично за Едуард Кинг, всичко трябваше да стане както той иска, в противен случай, си плащаш.
Тъй като нямах голям избор, облякох роклята и си сложих малко спирала, както и червило, след което вързах косата си на опашка и си обух бели сандали на ток.
Hoppsan! Denna bild följer inte våra riktliner för innehåll. Försök att ta bort den eller ladda upp en annan bild för att fortsätta.
Взех си палтото и чантата и слязох на първия етаж, за да не се карам отново с Едуард. Изи беше при него заедно с Кейти, но не беше облечена за клуб, май щяхме да сме само двамата.
