Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 62 - We're going home

Всичко ми е пределно ясно. Тя само преглътна, а Кейт я дръпна настрани, за да стои по-далеч.

- Добре, тогава да видим какво ще каже този, който шпионира хората по поляните.

Явно отново си беше възвърнал самочувствието и вдигна глава.

- Знаеш ли, ако бях срещнал по-рано твоето пиленце изобщо нямаше да се занимавам с Наоми.

О, няма начин да се отърве.

- Знаеш ли, ако това пиленце не беше в стаята щеше да си изцапан със собствената си кръв.

Той се разсмя, а в момента, в който отвори шибаната си уста, не се сдържах и го ударих през носа, нервирайки се да стоя и никой нищо да не обяснява.

- Наоми, кажи какво искаше той, не виждаш ли, че не му пука? Кажи ми и тогава няма да те закачам повече.

Тя плачеше още повече, афектирайки се от думите му, а виждах как Кейтлин също я беше страх. Но страхът на Наоми беше от това той да не и направи нещо, а страхът на Кейтлин беше от това аз да не му направя нещо.

- Той ..

Тя беше изплашена да говори. Така беше и Кейтлин, когато я видях за пръв път, беше ... загубила ума и дума. И аз само увеличавах това чувство, говорейки и всякакви неща, но не и дали е добре. Не че ми пукаше тогава.

Скот се засмя, радващ се, че я е накарал да се чувства така. Той няма какво да губи, за него е все едно дали излиза тази вечер с нея или с която и да е друга, просто работата му е да я вкара някъде и да направи това, за което е дошъл, но просто не всяка му се дава. Минал съм по този път, идиот, и мога да ти кажа, че не се прави така.

- Кейт, идете долу, ясно е, че нищо няма да каже.

- Защо ги изпращаш? Беше ми хубаво да гледам изплашеното и ли..

Ударих му юмрук, Наоми подскочи и доброволно тръгна надолу, а Кейтлин тръгна след нея.

Той се въртеше на дивана, държащ носа си и псуващ тихо от болка. Това дори не е болка. Колкото и да го удрям, дори да го спукам от бой, няма да му налея нищо в главата и той ще направи същото следващия път.

- Имаш ли семейство, Скот?

Стоя прав пред него, търкайки кокалчетата си, защото очаквах да ми се сопне.

- Много ясно, малоумник.

Разбира се, че го направи. Ръката ми срещна гърлото му за части от секундата, но все още го гледах с напълно безгрижен поглед.