- Защото искаше да се приближа, точно както и ти.
Каква е смешната му логика да се има за важен, че буболечка го е гледала? Понякога ще се побъркам от тъпотиите му.
- Аз не те гледам.
Извърнах глава на другия край, но не можах да се сдържа и се засмях. Хари ме взе върху себе си и се просна на пътя, сякаш си беше леглото у тях. Когато го направи голямо количество прах се вдигна и започнах да си търкам очите, а той ме дръпна към тениската си и ми я подаде. Тениската му е още по-мръсна и от пътя, понякога се чудя как този човек живее в толкова голяма къща и кара толкова скъпа кола.
- Чувам сърцето ти.
Лежах върху гърдите му, но не го притисках много, а той ми даваше натиск като ме държеше с двете си ръце. Краката ми бяха свити на едната страна, докато той не докосна единия ми и не го прехвърли от другата.
- То не бие за теб.
Каза го през смях той, а аз го погледнах и го притиснах, за да го заболи поне малко. Той е разбивач на всякаква романтика.
- Хубаво, може да започне да бие за теб.
Той все още ми се смееше. Идиот. След малко разроши косата ми и я сложи пред очите ми, за да не виждам нищо.
- Да не съм ти някакво кученце?
- Кученцата са послушни.
- Сякаш аз не съм.
- Ти си от лошите и от .. хапещите кученца.
Тона, с който го казваше го правеше толкова смешно, но и някакси .. беше секси от неговата уста. Боже, какво си мисля.
- Мога ли да те наричам Харизан?
Той ме вдигна нагоре и вече устните ми се намираха срещу неговите. Скоро се докоснаха, а ръцете му бяха на кръста ми под тениската, която вече беше вдигната. Много е странно да си в такова положение буквално на пътя. И Рони е в колата. Не мисля, че това е нормално. А Хари изобщо не мисли това нормално ли е или не, сигурна съм.
- Защо Харизан?
- Хари и Тарзан.
- Не ме карай да бъда лош, момиченце.
Това беше последното, което чух, докато не затворих очи. Толкова беше удобно да стоя така, той е толкова мек и е супер възглавница. Може би продължава да говори глупости, но след като види, че съм заспала, се надявам да спре.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
Chapter 61 - Dear Scott
Start from the beginning