Тишината е нещо хубаво. Плуваш в собствените си мисли, но включваш и реалността в тях. Тишината е най-хубава, когато си щастлив. Не е нужно да си представяш какво е можело да бъде, защото вече се е случило, защото нищо не може да се промени. Единственото, което можеш да правиш, е да се наслаждаваш на времето.
...
Гледна точка на Хари
Не мислех, че някога мога да се чувствам по-добре.
Когато хората казват как някой може да отвори напълно непозната страна у теб аз приемах всичко за супер клиширано, за нещо, което не може да се случи на обикновените хора и което не се случва на такива като мен, които са толкова непознати с това малко топлещо чувство, което може да се превърне в опасен пламък за части от секундата.
Не искам да се вживявам и да вярвам в нещо, което дори не мога да си представя, че е истина. Щеше да ми е по-лесно, ако някога ми бяха казвали това. Но дори след като са ми го казали не мога да го .. осъзная. Има някакъв глас в мен, който постоянно ми казва, че аз не съм човек, който може да бъде обичан. По-голямата част от мен вярва в това, но .. другата малка частица се спасява от това чувство. Спасява и мен самия. Силата, с която ме дърпа, е неописуема.
Или ще пропадна напълно в това чувство .. или ще го отблъсна.
И в двата случая ще е фатално.
Каквото и да си мисля и както и да го мисля, единственото, което искам да правя в момента, е да стоя и да усещам тази миризма на .. току-що изкъпано бебе.
....
~ На другия ден ~
Гледна точка на Кейтлин
Имаме цял месец почивка след изпитите. Един месец свобода, един месец, който няма да пропилявам в правене на нищо, един месец, в който може да се случи много.
Мисля, че знам как да започна този месец.
- И сега ще ме изоставите тук?
- Бабо, Тед е тук, тъкмо да ви дам повече лично пространство.
Намигнах и, слагайки очилата си и най-новата книга от библиотеката в чантата.
- Но ние имаме нужда само от една стаичка.
Баба ми се хилеше, когато осъзна как е прозвучало това.
- Можехте да отидете с Вирджиния.
- Разбира се, и ще пристигнем другата седмица.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
Chapter 58 - Can I trust you?
Start from the beginning