Чонгкук разбра, че не бе дишал дълго време, когато напрежението се насъбра в него и той изстена срещу другия. Техьонг го гледаше толкова мръснишки… Караше кожата му да настръхва, самото му съзнание настръхваше. Не можеше да остане неподвижен, повдигаше се на пръсти наелектризиран. Беше близо до кулминация и точно тогава му се прииска нещо повече.

Техьонг включи и другата си ръка в играта и леко стисна топките му. Това подейства като събуждащ шок за алфата. Очите му потъмняха за секунди и с едно рязко движение застопори китките над главата му.

-Ммм, какво? Не ти хареса? – попита с насмешка Техьонг и плъзна коляното си между краката му. Натисна го силно, толкова, че да му причини болка.

Чонгкук обаче изглеждаше напълно непоколебим, напрегнал всеки мускул под кожата си. Даде му да разбере, че предстои нещо голямо. Надигаше се в него вълкът му, бетата бе успял да го предизвика.

Секунди стояха и се гледаха. Чуваше се тежкото дишане на алфата и шумовете от кафенето отвън. Възбудата измъчваше Техьонг, той опитваше да запази самообладание, но усещаше как тази рязка пауза бе напълно умишлена. Задърпа се в ръцете му, опита да го целуне и когато безсилието го подлуди, не издържа на импулса.

-Изчукай ме.

Със светкавична скорост бе обърнат с лице към вратата. Чонгкук освободи ръцете му, за да смъкне панталона и бельото. Техьонг се възползва от това и най-сетне докосна и себе си. С въздишка на блаженство прокара ръка по члена си и извъртя глава, за да срещне тъмните очи на алфата. Този лош поглед го докара до предела. Усети мократа главичка на входа си и стисна зъби при първия тласък.

Чонгкук се задвижи бавно и някак нескопосано. Възбудата го напътстваше в любовната игра и той смело нападна шията му с целувки. Чу го да простенва и се въодушеви. Интуитивно бе успял да уцели простата му и улови бързото темпо, с което подкоси коленете му. Техьонг се отпусна в ръцете му, опрял чело във вратата. Гърлото му се стегна от гъделичкащото удоволствие и той безсрамно нададе глас.

Стенанията му побъркаха алфата. Изгуби се в движението и красивия му глас. Полудя от горещината и напиращото желание да се изпразни. Дочу ехото на една мисъл, която му напомняше, че прави секс в тоалетната на кафене. Адреналинът го разяри. Улови Техьонг през кръста за упора и започна да се забива рязко във вътрешността му. Горещото му тяло сега трепереше от неговите докосвания, сега стенеше от сладкото му мъчение. Беше негов.

-Не спирай – проплака бетата и задвижи ръка по дължината си.

Тези думи обаче бяха последната капка, която преля издръжливостта на Чонгкук. Той просто трябваше да се предаде на това изгарящо удоволствие. След едно последно дълбоко движение изкара члена си и без да се докосва свърши между телата им. Челюстите му се сключиха около рамото на Техьонг в болезнена захапка и той изръмжа животински. По тежкото дишане разбра, че секунди след него и бетата достигна своя връх.

Чак сега усети въздухът в тясното помещение задушаващ. Отдръпна се назад, за да позволи на Техьонг да се завърти с лице към него. Видя го да се усмихва и не можа да спре и своите устни да направят същото.

Откъснаха хартия, за да се избършат. Техьонг посегна към рамото си. Блузата му се беше смъкнала там, където Чонгкук го бе захапал. По пръстите си видя следи кръв.

-О, леле – Чонгкук за секунда изгуби вида си на „лошо момче“ и го погледна с онзи загрижен поглед на пале. – Боли ли те? Извинявай, аз…

-Чонгкук – прекъсна го Техьонг, докато оправяше заметнатия ръкав. – Ще се научиш, че след секс с мен се пита: „Ще повторим ли?“

Чонгкук сведе глава, ухилен до уши.

Той се измъкна от тоалетната първи. Въздухът в кафенето сякаш бе сто пъти по-студен и разреден. Бузите му обаче горяха от срам, докато минаваше покрай сервитьорката. Не можеше да прецени колко точно бяха стояли вътре, може би минути, може би часове, но на масата завари две изстинали кафета. Седна и неловко се почеса по тила. Косата му бе влажна, бе се изпотил.

Опитваше да овладее устните си, които не спираха да се усмихват. Знаеше, че когато Техьонг седне срещу него, по лицето му няма да има и следа от случилото си. Очакваше онзи студен поглед, с който го караше да се чувства като дете. Надигна глава, когато чу стъпките му. Изненада – той също се усмихваше.

Chase your dreamМесто, где живут истории. Откройте их для себя