Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 55 - Apology

Гласът му беше заплашителен и аз бих се изплашила, ако някой ми кажеше така. Не че Найл не се стресна поне малко, но се опитваше да не го показва и не помръдна.

-Ти ..

Хари се приближи към мен и ме гледаше така, сякаш не трябва да отказвам това, което ще ми каже.

-Оставаш тук с мен.

Видях погледа на Найл, иска ми се да бях видяла и своя. Не знам какво ще стане ако остана, но много добре знам, че ако не го направя, Хари ще нападне Найл и няма да мога да го спра. Нали той беше този, който щеше да ме ядоса по някакъв начин, защо винаги той се ядосва?

-Кейт, да си тръгваме.

-Ти не ме ли слушаш, шибан негоднико ?

Щом започне да употребява тази дума значи всичко тепърва започва. И да не я беше казал по цялото му лице се вижда как се чувства, а да не говорим за тона му, сякаш ще те убие.

-Найл ..

Хванах го за рамото и го погледнах умолително, а Хари се приближи и взе Ан.

-Изчакай ме отвън, ще дойда.

-Може и да не дойде.

Казва това, само за да се прави не шеф. Прошепнах на Найл, че ще дойда, а той неохотно се изниза от стаята.

Добре, оттук започва сложната работа.

Хари остави котката и започна да обикаля стаята бавно, но виждах нетърпеливостта в очите му. Нетърпеливост за какво? Да се развика? Чудя се как още не го е направил.

-Направи го нарочно, нали? Искаш да ме побъркаш, а после повтаряш, че не искаш да го пребивам от бой.

-Н-н-не.

Останах права, но едвам се държах.

-Не знаех, че това е твоята къща, н-наистина.

-Но след като разбра го доведе в стаята ми и какво право имаш да му се обясняваш за котката? Нали знаеш, че не го оставих просто така, защото го съжалявам?

Да, беше ми ясно, че не си го съжалил.

-А-а защо?

-Кейтлин, имаш ли мозък в тази глава? Ти не го ли виждаш? В болницата те отблъскваше и когато излезе така магично реши, че не може да живее без теб.

А той откъде знае, че в болницата ме е отблъсквал? А и как няма да ме отблъсква след като влезе тази болница точно заради мен?