-Май е станало нещо у тях.
Изобщо не ме интересува. Идиот. Да прави каквото си иска. Щом Сара е била там значи се е оправил.
-Защо ме гледаш така?
Сопнах се на Лола, а тя присви очи.
-Да не знаеш нещо, Кейт?
В момента, в който поклатих глава сякаш червена лампичка ми светна. У тях. Баща му. Сигурно са се скарали. Ужас. Заради мен. Оставих нареждането и погледнах Лола в очите, сякаш там ще видя дали предположенията ми са верни.
Тръгнах към бюрото, за да отида до чантите ни.
Телефонът на Лола беше до стола, взех го и и го подадох.
-Попитай Зейн какво има. Но не казвай, че аз те питам.
-Ако първо ми кажеш какво има.
Лола грабна телефона си и сви ръце. Аз въздъхнах.
-Бащата на Хари ме заплаши. Наговори ми един куп неща, общо взето ми каза да не се пречкам на Хари. Предложи ми пари и ми каза, че Хари е щастлив, такива неща, Лола. Ох, има ли значение .. и без това ще го послушам ,Хари само ходи напред назад и като си мисли, че може да идва у нас и да се прави на състрадателен и на много всемогъщ, дълбоко греши. Не искам да се бъркам в идиотския му годеж и дано си живее много щастливо с русата си годеница.
Не ми се връща отново на тази тема. Започвам да се изнервям. Изпуснах си всичката пара от сутринта на Лола и това беше ясно ,защото тя беше единствената около мен днес.
-Уау уау.Какво е ставало снощи?Хари е дошъл у вас?Ти ли му каза за баща му?Ненавиждам този човек .. какво причини на Ем,а сега се бърка и тук ..
-Той знаеше отнякъде и най-много ме дразни фактът, че му казах какво точно ми е казал баща му. Не можах да си мълча, но когато започна да ме разпитва и да ми казва мили думи веднага повярвах като някаква идиотка изобщо неживееща в реалността.
-Какво точно ти каза?
-Лола, ще се обадиш ли?
-Не искаш ли да споделиш на приятелката си?
Тя направи намусена физиономия, а аз потропах нервно по бюрото.
-Нали знаеш как може да се подмазва. Не искам да му вярвам.
Тя най-накрая спря да ме разпитва и се обади на Зейн.
-Хей, къде си ?
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
Chapter 49 - Who's this man?
Start from the beginning