Chase your dream

15

Чувстваше и че е разочаровал останалите. Всичките им близки и познати очакваха те да се мейтнат, предполагаха, че са във връзка, че имат общо бъдеще като двойка. Джимин не бе мислил, че това ще го тревожи, но всъщност се оказа много уплашен от чуждите погледи и въпроси. До толкова не искаше да разочарова приятелите си, че пожела никой да не разбира истинската причина за „скарването" им. Само на Ронджун довери истината, ала подозираше, че и другите се досещат. Не беше чул нищо лошо за себе си или за несподелените чувства, а напротив - всички се опитваха да приповдигнат настроението му обаче той все си втълпяваше, че те имат очаквания и той трябва да ги задоволи. Този фалшив натиск още повече му завърташе главата.

-Всичко ще е наред, Джимини - Ронджун положи ръка на свитото му коляно, когато усети, че той отново се отнася в разсъждения. - Трябва да си дадете време.

-Колкото повече време минава, толкова по-лошо ще става - промърмори Джимин нещастно и загриза от сандвича. Не искаше да остава в това положение и секунда повече и подозираше, че ако не закърпят раната сега, никога няма да бъде същото.

-Джимин - Ронджун се наведе към него с грижовно изражение, - ако не изпитваш романтично привличане към Кук, то тогава е най-добре да му дадеш време. Той трябва да се успокои, да помисли и реши сам за себе си какво ще предприеме оттук нататък. След това ще можете да говорите пълноценно.

-Това ще бъде много егоистично от моя страна - прошепна Джимин с желанието разговорът да си остане само между тях. - Как така ще го оставя да тъгува сам?

-Ако се доближиш до него, докато още му е болно, само ще го заболи повече.

-Та аз едва издържам без да го видя!

-Знам, че е така. Остави го да направи първата крачка, когато е готов.

Джимин съвсем се отчая. В думите на приятеля си намираше толкова много смисъл, колкото и безсмислие. Положението им му се струваше прекалено объркано, че да има едно конкретно решение. Нямаше сили да утешава и говори с Чонгкук, но и не можеше да издържа без него. Чудеше се какво ли иска той в този момент. За първи път не можеше да разчете погледа му, когато го видеше. Не можеше да усети от какво се нуждае. Ала знаеше, че тъгува.

-Виж... - Ронджун наклони глава и въздъхна. - Защо не се съсредоточиш върху това, което обичаш да правиш. Танцувай, пей, твори. Разсей се с изкуство, ще ти стане по-леко.