• 43 •

18 5 11
                                    

Кристина имаше чувството, че живота ѝ се изплъзва между пръстите, сякаш всичко се разрушава бавно, че нищо не се случва както ѝ се иска, въпреки усилията ѝ.

Това чувство не беше ново за нея, но надделя главоломно над всички останали чувства през последните дни, в които беше в траур.

Баба ѝ бе починала през изминалата седмица.
Не беше неочаквано, даже напротив - Кристина бе заминала с нея с идеята да прекарат последните ѝ мигове заедно, а не с напразната надеждата, че ще се подобри.
Но въпреки факта, че смъртта на баба ѝ беше очаквана, въпреки че Кристина многократно си бе повтаряла преди това, че този миг все някога ще настъпи, и че това е част от кръговрата на живота, все пак трудно понесе грозната реалност.

Новината ѝ бе поднесена от не кой да е друг, а именно от баща ѝ, който със същия тон и израз, с който обсъжда времето навън, ѝ съобщи трагичната вест.
Дейвид пък бе разбрал от болногледачката, която наглеждаше болната следобед и която бе намерила безжизненото тяло на възрасната жена.

За Кристина баба ѝ беше единственият човек, който някога я е разбирал напълно.
Преди, когато все още плачеше всяка вечер заради смъртта на майка си, смяташе, че докато беше още жива, майка ѝ я разбираше също така добре.
Но през последните години мнението ѝ се промени.
Ако майка ѝ наистина я бе разбирала напълно, нямаше да се самоубие, оставяйки единственото си дете без майка.
Понякога, в късните часове на нощта, когато не можеше да заспи, Кристина се ядосваше на Моник. Чудеше се какво си бе мислила преди да се самоубие. Че вероятно Джинджър ще се грижи за дъщеря ѝ вместо нея?
Но винаги след това се укоряваше затова, че мисли лошо за покойната си майка.

За Кристина със смъртта на баба ѝ не си бе отишла просто жената, която беше нейният женски модел за подражание и нейната подкрепа, но и единственият нормален психически член на семейство Лейн. За нея никой друг с тази фамилия, дори и самата тя, не беше читав.

Например Дейвид.
Още на следващия ден след погребението съобщи, че има ангажимент, свързан с някакъв нов проект, и отпраши нанякъде, падайки за пореден път в очите на дъщеря си.
Кристина се чудеше какво толкова щеше да му коства, ако остане за известно време в собствения си дом. Това да е в траур заедно със семейството си да не би да е излагащо?
Толкова ли не можеше да отложи този ангажимент?
Така както е тръгнало ще вземе да пропусне и сватбата на някое от децата си заради жизненоважните си проекти.

BrokenUnde poveștirile trăiesc. Descoperă acum