• 37 •

22 8 20
                                    

- Вие сте го видели за последно и вие сте човекът, който е подал сигнала, нали? - попита младоликия тъмнокож полицай, докато потупваше ритмично тефтера си.

- Да. - отвърна Кристина с готовност да разкаже случилото се за пореден път. - По принцип от 20:30 до 12:00 съм при болната си баба за да я наглеждам. Преди пет дни, когато се върнах в къщата малко по-късно, него го нямаше. Стоях сама целия следобед до 20:30. Не заподозрях нищо, тъй като предположих, че е при някой приятел, все пак е доста...Как да го кажа? Популярен.

- При кои приятели си помислихте, че може да бъде? - прекъсна я полицая.

Кристина бе изрекла същите имена и на предния полицай, знаеше, че и този пред нея ги знае, но нямаше против да ги повтори пак:

- При Айзък Стоун или Джошуа Бел. Има и едно момиче, Мей Хорейн, така се казва, с което наскоро се запозна и си станаха близки. Естествено, има и много други приятели, но просто не знам имената им.

- Няма проблем. Вече проверихме тези лица. Не знаеха абсолютно нищо по случая. Нито един от тях не се е свързал с него преди това. И тримата са били с други хора през този период.- каза полицая. - Моля, продължи.

- Както казах, през следобеда преди пет дни не заподозрях нищо, поради което просто му приготвих вечеря и закуска за следващия ден и отидох при баба си. - продължи Кристина. Следващата част от разказа ѝ я караше да се чувства зле и заради това тя започна нервно да чопли кожичките около ноктите си. - Но на следващия ден, тоест преди четири дни, когато се върнах в 12:00, яденето, което му бях приготвила, не беше дори пипнато. Тогава бях доста озадачена, защото обикновено той, дори и да е на гости, се връща за да изяде това, което съм му сготвила. Заради това му звъннах.

- И макар че по принцип той винаги вдига телефона си, не ви е отговорил, въпреки че сте го търсили над тридесет пъти, така ли? - попита полицая, въпреки че в тефтера в ръцете си вече бе прочел отговора.

- Да. - потвърди Кристина, отново прекъсната от униформения мъж срещу себе си. - Тогава отново не се прибра, а нямах никакъв контакт с него. Притесних се, но реших, че всичко е наред, все пак е възрастен мъж. Но на следващия ден, преди три дни, отново не успях да се свържа с него. Звъннах на баща си. Той и майка му също не бяха разговаряли с него от няколко дни. Баща ми ме посъветва да изчакам известно време преди да подам сигнала, защото полицията най-вероятно нямало да ме приеме на сериозно, тъй като той не е дете.

BrokenWhere stories live. Discover now