• 8 •

78 16 21
                                    

Алекса отвори вратата на уютното кафене, намиращо се в близост до автогарата, точно в 16:00. Никога не бе влизала в него, но ѝ се стори доста приятно. По дървените масички имаше малки саксии с декоративни кактуси. От тавана се спускаха причудливи винтидж полилеи. На някои маси имаше удобно изглеждащи тъмни диванчета и фотьойли.
Като цяло на Алекса ѝ хареса начинът, по който беше обзаведено кафенето. Даже си отбеляза наум, че някой път ще го посети заедно с Бриджит.
Повечето маси бяха заети, така че ѝ бяха нужни няколко секунди за да намери тъмнокосото момиче.
Щом я забеляза, седнала на една малка масичка в единия ъгъл на помещението с голям куфар оставен от едната ѝ страна като преграда, се запъти към нея.
За да стигне до приятелката си, Алекса трябваше да прекоси половината заведение и, естествено, присъствието ѝ не беше незабелязано. Усети доста любопитни мъжки и намусени женски погледи зад гърба си. Беше очаквана реакция, тъй като и в този ден Алекса изглеждаше просто невероятно. Кестенявата ѝ коса беше изправена и пусната свободно, стигайки почти до кръста ѝ. Тъмносиния ѝ тесен гащеризон с тънки презрамки само акцентираше перфектните черти на тялото ѝ. Черните ѝ сандали с връзки и платформа тракаха по тъмния паркет на кафенето. Гримът ѝ изглеждаше семпъл, но всъщност беше доста сложен. Но нещото, което я правеше толкова красива беше нейната енергия - излъчваше самочувствие и увереност. И как няма, след като знае точно колко е красива.
В сравнение с нея, Кристина беше доста посредствена. Беше се облякла с първите неща, които бе грабнала - черен суичър и клин. Черната ѝ коса бе хваната на небрежен кок. И отново беше без грим.
Алекса си помисли, че приятелката ѝ по-скоро се е облякла като за вкъщи, но реши да си запази тази мисъл за себе си.

- Имаме половин час до идването на влака ти, нали? - попита Алекса, докато сядаше на стола срещу нея.

- Да, мерси, че се съгласи да се срещнем. - Кристина леко се стресна от идването ѝ, защото се бе унесла в мислите си. - Поръчай си каквото искаш, аз черпя.

- Ти откога си тук? - запита я Алекса, след като забеляза, че пред чернокосото момиче стоеше малка чаша с почти изпито кафе.

- От десет минути.

- Здравейте, какво ще желаете?- прекъсна ги младата и симпатична сервитьорка, като се обърна към Алекса.

- Кафе, моля.

- Добре. - успя да ѝ каже само сервитьорка, защото мъжът от отсрещната маса я повика.

BrokenWhere stories live. Discover now