Broken

• 28 •

_______________________
3 години по-рано
______________________

Юли беше облечен с дрехите, които русокосият му беше дал - тъмно сини панталони от лек и приятен на допир материал и бяла памучна тениска.
Вървеше по коридора към кабинета на Филип, неотлъчно следван от Вон, който не го изпускаше от поглед.

Беше изпаднал в паника.
Защо Шийн си беше вкъщи? Нали уж с Майкъл нямаше да се прибират в близките два-три дни? И защо го беше извикал в кабинета си, където обикновенно му се караше или го наказваше? Беше ли разбрал за случилото се между него и Розали предната вечер?

Сивоокият се опита да овладее тревожността си и да премисли нещата, докато все още има време:

Първо: Филип по някаква пълна случайност го вика веднага, след като той прекарва вечерта с племенницата му.
Второ: Двамата с Майкъл се бяха прибрали по-рано от очакваното.
Причината за тази промяна в плана не трябва ли да е важна?
И трето: Вон вървеше зад него, сякаш го варди да не избяга, а в очите му се четеше някакъв особен поглед.
По принцип Вон винаги върви пред Юли за да го води, никога не върви зад него.

Тези три неща потвърдиха предположението на Юли, че Филип го вика заради Розали.
Вероятно някой го беше видял.
Възможно ли бе Вон да го бе предал?
Не бе казал нищо конкретно на русокосия, но Минели много лесно можеше да свърже точките.

Юли се поуспокои с мисълта, че ако с Розали отричат до края може би ще се измъкнат от тази ситуация.
Притесни го, обаче, изплувалия в главата му сценарий, в който Шийн е извикал първо Розали и я е пречупил.
Розали беше крехка и нежна, нямаше да може да издържи на мъченията на Филип и вероятно щеше да си признае всичко.
Сивоокият премахна тази неприятна мисъл от съзнанието си - нямаше как Шийн да причини подобно нещо на племенницата си. Нали?

Искаше да разбере точно каква е ситуацията, но нямаше как да пита Вон направо и затова зададе най-простия въпрос, който му дойде на ум:

- Защо Филип ме вика? - обърна леко главата си назад за да види реакцията на Вон.

- Мисля, че знаеш в каква помия си се забъркал. - отвърна му красноречиво русокосият.

Гърдите на Юли се стегнаха.
Вон никога не го бе гледал по подобен начин.
Явно наистина бяха разбрали за срещата му с Розали.
Все пак Вон е така студен и сериозен, когато става на въпрос за нея.
Сивоокият отново изпита пълна ненавист към по-възрастното момче зад него, което преди имаше за свои брат.
От желание за отмъщение и злоба, русокосият щеше да му отнеме дори момичето.
Юли знаеше, че Вон има чувства към Розали, но се бе надявал той да постъпи честно и да отстъпи, когато разбере, че е загубил, а не да се държи като боклук.