Broken

• 12 •

Кристина включи телефона си за да види колко е часа, същевременно с надеждата, че ще е получила някакво съобщение от Юли. Беше 11:37. Съобщение нямаше.
Остави го на страна и погледна отново към баба си, която спеше в леглото до нея.
Кристина трябваше да издържи още около десетина минути, докато дойде болногледачката, която баща ѝ беше наел.
Дейвид бе обещал, че ще намери и втора и с Кристина се разбраха, че до тогава тя ще се грижи за баба си през времето, в което първата си почива. Но още след седмица баща ѝ и Джинджър бяха заминали заради ред причини, свързани с работата му.
Затова вече две седмици Кристина стоеше на пост от 20:30 до 12:00. Това адски много я уморяваше, но се радваше, че може да бъде полезна по някакъв начин на баба си. В повечето време болната спеше, така че задълженията на Кристина бяха главно в това да я наглежда, да чисти и проветрява малката гарсониера, която баща ѝ бе наел, да я къпе и да ѝ сменя пелените.

Факта, че баба ѝ беше в такова окаяно  състояние я депресираше. Същата тази жена, която до преди четири години беше толкова жива и енергична, сега беше толкова безпомощна. При мисълта, че болестите и възрастта могат до такава степен да изменят човек, Кристина настръхваше. Видът на баба ѝ я замисляше и за нейния собствен край. Дали и тя след време ще бъде прикована на легло, няма да може да познае близките си и няма да може да прави нищо сама?

Заради това, че спеше изключително малко, тя много лесно се разтройваше и често през късните часове на нощта плачеше докато гледаше баба си.
Всичко ѝ идваше в повече, но тя се опитваше да стиска зъби.

Още в мига, в който се срещна с баща си, го помоли да я закара при нея. Дори го попита дали може да живее с нея в гарсониерата.
Но той я бе посипал с хиляди въпроси за причината, поради която иска това. Истинската причината Кристина не можеше да му каже и затова му отговори, че просто иска да е с нея.

- Мисля, че ще се чувстваш по-добре тук. А и в тази малка гарсониера няма да ти е удобно.- бе ѝ отвърнал той.

Кристина въобще не мислеше за удобства, искаше просто да се разкара от тази къща. И най-вече от него.

След като разбра, че баща ѝ няма да ѝ даде да остане с баба си, Кристина го бе помолила поне да си разменят смените с болногледачката и вместо от 20:30 до 12:00 да е с болната от 12:00 до 20:30. Но по този въпрос Дейвид веднага ѝ отказа, защото тя не бивало да пропилява светлите часове от деня за да се грижи за нея, а ѝ Тео искал тя да е в къщата заедно с него. Естествено, тя трябваше да му е на разположение, когато се върне от лекции, и можеше да отсъства само, когато той спи или е в университета.
Заради това нейното ежедневие бе станало доста мъчително - през вечерта се грижеше за баба си, а през деня беше с брат си.