Broken

• 15 •

Пръстите на Майкъл Кийт минаха през тъмните кичури на косата му.
Не беше в много добро настроение. Все пак идеята за това, което трябваше да направи, не му харесваше кой знае колко.

След като бе разбрал за истинската причина на Вероника да бъде с него, меко казано не му стана хубаво. Беше свикнал с нея и с нейната компания. Просто имаше нещо в нея, в начина, по който се държи и изглежда, което го привличаше като магнит.
Но факта, че той бе единствения, който се чувства по този начин, и че тя вероятно е наета от някого за да намери нещо срещу Филип Шийн, го влудяваше.
Връзката му с Вероника, макар че не съдържаше абсолютно никакви чувства, го правеше до една степен щастлив, а сега трябваше собственоръчно да развали всичко. Сега с кого щеше да прекарва самотните вечери? За кого щеше да харчи парите си?

Няколко пъти, докато тя се къпеше, се бе опитал да намери нещо в чантата ѝ или в дрехите ѝ, което да му подскаже кой точно я е наел или някаква друга полезна информация, но всеки път бе удрял на камък.

Единственото решение бе да огледа апартамента ѝ, в който никога преди не бе влизал. Беше сигурен, че вътре трябва да има нещо. Нещо, с което да я разкрие напълно и да я разкара от живота си. Не му се искаше, но трябваше.
Трябваше собственоръчно да го направи, защото ако Филип Шийн разбереше за това по някакъв начин, Вероника нямаше да дочака утрешния ден. А Майкъл бе достатъчно привързан към нея, че да не иска смъртта ѝ. Колкото ѝ да го бе наранила.

Погледна към скъпия си и луксозен ръчен часовник Longines. Беше 19:50. По принцип беше доста точен, не ходеше на срещите си нито по-рано, нито по-късно, а точно на време, но този път реши да подрани. Не искаше да кара дамата да чака.

Хвърли един последен поглед към голямото огледало в дългия си, но тесен коридор. Беше с тъмно син костюм и черна риза отдолу. Черните му лачени обувки бяха излъскани до блясък, не от него разбира се. Беше твърде официално облечен, но искаше да изглежда добре за последната им среща.

Отключи входната врата, която бе поръчал много отдавна, а след като излезе в хладния коридор на етажа, веднага я заключи и прибра ключа в джоба си.

Намираше се пред вратата на нейния апартамент.
Никога преди не му е било толкова трудно да почука. Наближаваше края на неговата връзка с Вероника. Преглътна звучно.