Chase your dream

9

Джимин не искаше да чува повече за това. В съзнанието му се бяха запаметили онези дяволити очи и заплахата в тях. Този човек го ужасяваше и никак не можеше да си представи да се изправи срещу него и да го обори с аргументи.

-Иска ми се да те разсея някак – продума Ронджун загрижено. – Няма нужда да премисляш случилото се отново и отново, вече е факт така или иначе.

-Знам, знам. Просто ми е тежко. – Джимин прекара пръсти през косата си и въздъхна. Щеше му се Чонгкук да беше до него, за да го утеши. В такива моменти се чувстваше зависим и опитваше да се справи сам, но накрая пак не удържаше на напрежението.

Ронджун извади от раницата си приготвени сандвичи и му подаде един. Той притежаваше онази силна интуиция, която се обаждаше късно вечер и му казваше, че приятелят му ще се чувства толкова зле, че няма да има сили дори да си приготви обяд. Обичаше да се грижи за него, той беше като негов брат.

-Хапни си, Джимини, трябват ти сили.

Двамата седнаха на пода, Джимин се облегна на стената зад него и разгърна салфетката около сандвича, за да отхапе. Беше най-обикновен сандвич с шунка и кашкавал, но някак успя да събуди топлината у него и да го накара да се почувства уютно.

-Разкажи ми какво става около теб. Къде е Джено?

Ронджун започна да фъфли с пълна уста, като накрая се засмя и отказа да се мъчи повече. След като сдъвка му обясни, че Джено си има някаква работа.

-Подготвя се за съвместното ни съжителство.

-Моля? – Джимин разшири очи и придоби вид уплашено коте. – Как така? Нима ще живеете заедно?

-Да! И ще си бъдем заедно по цели дни – Ронджун се усмихваше толкова широко, колкото анатомията му позволяваше. Изглеждаше щастлив и готов да говори за това с дни.

-Защо не си ми казал досега?

-Не намерих подходящ момент.

-Та ние сме постоянно заедно!

-Да, но ти беше толкова напрегнат, че реших да изчакам нещата да се поуспокоят – оправда се другата омега. – Пък и ние го решихме много спонтанно.

Джимин си ги представи щастливи, самостоятелни, като едно истинско семейство. И все пак за него семейството беше нещо далечно, смяташе, че има време за това.