𝓜𝔂 𝓵𝓲𝓽𝓽𝓵𝓮 𝓼𝓮𝓬𝓻𝓮𝓽 // 𝓜. 𝓨𝓖.

22.

Мин Су: Ще се справя, Ха Йон. Не се тревожи. Къде трябва да отида?

Ха Йон: Замисли се. Всичко, което ти се е случвало досега свързано с окръга беше в онази горичка в края на града. Не случайно те заведох там на първата ти тренировка. Това е гората на вещиците. Това е нашето място. Отиди там те ще са там също. И, Су...пази се!

Мин Су: Ти също! Обичам те!

Ха Йон: И аз теб! Чао.

Мин Су: Чао.

---Край на разговора---

Оставих телефона си на нощното шкафче и отидох до гардероба, за да се преоблека. Чух стъпките на Юнги приближаващ се към мен. В следващия момент той обви ръцете си около талията ми и ме обърна към себе си като потърси устните ми. Дадох му кратка целувка и се опитах да се върна към заниманието си от по-рано, но той ме спря.

Юнги: За къде бързаш толкова? Хайде да останем в леглото цял ден.

Мин Су: Иска ми се, Юнги, но трябва да свърша нещо много важно. Нещо, което е трябвало да бъде направено преди много време. Обличай се и, когато си готов слез долу.-взех си една тениска и обух първите дънки, които видях и слязох в кухнята. Там видях брат ми пиещ кафе на бар плота.

Джънгкук: Хей! Без добро утро?

Мин Су: О, ъм да извинявай. Добро утро!

Джънгкук: Как си?

Мин Су: Ммм...-отворих хладилника и извадих едно парче пица като отхапах голяма хапка.-Добре съм. А, ти?

Джънгкук: Су, ще отида да поплувам.

Мин Су: Да, добре. Приятно изкарване!-той се изправи и ме хвана за раменете така, че да го погледна.-Какво?

Джънгкук: Ти дори не ме слушаш. Защо си толкова разсеяна? Ние нямаме басейн.

Мин Су: Басейн? Какво общо има той с разговора ни?

Джънгкук: Какво има? За къде бързаш толкова?-лапнах последната хапка от пицата в ръката си и започнах да търся телефона си, но не можех да го открия. В този момент Юнги слезе и дойде до нас като размахваше нещо в ръката си.

Юнги: Това ли търсиш?

Мин Су: Да! Телефонът ми!-той ми го подаде и аз го сложих в задния джоб на дънките си, а после хванах момчетата за ръце и ги поведох към вратата.-Да тръгваме! Нямам време за губене.

Джънгкук: Какво за бога се случва?!

Юнги: Ще ти обясня по пътя Джънгкук.-обухме се и Кук заключи като всички се качихме в колата на Юнги. Той тръгна към горичката, а по пътя казах всичко на Джънгкук.-Тук сме!

Слязохме от колата и отново още със стъпването си в пределите на гората можех да усетя присъствието и магия на вещиците. Ходехме без посока докато не чухме близък разговор. Тръгнахме натам и съвсем скоро видяхме множество вещици, които млъкнаха, когато ме видяха. Всички ме гледаха в очакване. Възползвах се от възможността и започнах да говоря.

Мин Су: Всички тук знаете за случилото се снощи. Аз съм дъщерята на минала могъща вещица от вашия окръг и вчера убих убийцата на майка си. И всичко това трябва да спре. Целия този кошмар породен само и единствено от страх. Без повече старейшини. Без повече тормоз над младите вещици. Без повече изпитания. Без повече кошмари. Това трябва да спре и аз ще сложа край на всичко. От сега нататък всички сме равни.-първоначално никой не казваше нищо. После започнаха да възнегодуват, но съвсем скоро виковете на недоволство бях заменени от тези на щастие.

Обърнах се и зад мен стояха всичките ми приятели. Ха Йон се приближи до мен и ме прегърна. Отвърнах на прегръдката й и вече усещах сълзите в очите си.

Ха Йон: Бях толкова притеснена за теб.

Мин Су: Аз също.-тя се отдръпна от мен и отиде до Джънгкук, а до Юнги. Той се наведе и остави кратка целувка на влажните ми от сълзите устни.

Юнги: Гордея се с теб! Ти постигна нещо, което много други преди теб не са успявали от страх.-избърса нежно сълзите от лицето ми и ме обгърна с ръцете си.

Мин Су: Обичам те, Юнги! Повече отколкото можеш да си представиш!

Юнги: Няма да позволя на никой и нищо да ни раздели отново. Обичам те!

Край

Words: 996

Такаа! Надявам се да не съм ви разочаровала с края на историята тъй като края не се получи особено. Все пак благодаря на всички, които стигнаха края и успяха да изтърпят бавното темпо, с което започнах да пускам частите. Благодаря за четенията, гласовете и коментарите! Всичко това означава много за мен. Надявам се следващите истории, които мисля да пускам също да ви харесат и да не ви разочаровам. Ще се радвам да получавам подкрепата ви и за напред.

P.S: Не знам за вас, но на мен тази история много ще ми липсва.