𝓜𝔂 𝓵𝓲𝓽𝓽𝓵𝓮 𝓼𝓮𝓬𝓻𝓮𝓽 // 𝓜. 𝓨𝓖.

8.

Гл.т. Джънгкук:

Най-накрая и последния ми час свърши. Събрах си нещата и зачаках Тае пред училище. Бяхме се разбрали да се видим преди да се приберем, за да поговорим. Скоро Тае дойде и тъкмо щях да завържа разговор, когато телефона ми звънна. Беше Юнги.

---Разговора---

Джънгкук: Да?

Юнги: Кук трябва веднага да се прибереш!

Джънгкук: Защо? Какво е станало?

Юнги: Не е за по телефона. Просто побързай, ясно?

Джънгкук: Добре. До 10 минути съм вкъщи!

---Край на разговора---

Тае: Какво има? Станало ли е нещо?

Джънгкук: Не знам. Беше Юнги и каза, че трябва да говорим. Съжалявам, Тае, но ще трябва да отложим разговора от днес.

Тае: Няма проблем. Ще дойда с теб!

Джънгкук: Няма нужда. 

Тае: Значи се разбрахме, идвам! Хайде качвай се!-нямах време да споря с него затова просто се качих в колата си и тръгнах към вкъщи по възможно най-бързия начин. След 10 минути бяхме отпред. Видях колата на Юнги. Слязохме от моята и влязохме в къщата. Отидохме във всекидневната, където беше и Юнги. Той се изправи и дойде до нас.

Юнги: Трябва да ти кажа нещо, но не се притеснявай.

Джънгкук: Какво има, Юнги? Вече започвам да губя търпението си!

Юнги: Мин Су беше нападната...

Джънгкук: МОЛЯ!?-усетих как Тае се приближи към мен.

Юнги: Спокойно сега е добре. Появих се навреме и успях да я спася. 

Джънгкук: Кога я нападнаха?

Юнги: Последния час, днес.

Джънгкук: Кой беше?

Юнги: Су Джин и сестра му вещицата, но не мога да се сетя как се казва..

Джънгкук: Су Йон.

Юнги: Да!

Джънгкук: Ще си платят за това.

Юнги: Спокойно. И за това се погрижих. Сестра му е мъртва, а Су Джин...да кажем, че ще му е невъзможно да се прибере тази вечер.

Джънгкук: Благодаря ти, Юнги. Благодаря, че защити сестра ми! Тя е всичко, което ми остана.