𝓜𝔂 𝓵𝓲𝓽𝓽𝓵𝓮 𝓼𝓮𝓬𝓻𝓮𝓽 // 𝓜. 𝓨𝓖.

11.

Гл.т.Юнги:

Мин Су се събуди преди 3 дни и точно както казаха лекарите я задържаха под наблюдение за малко. Откакто отвори очи не е кавала почти нищо. Плашещо тиха е. Притеснявам се, че може да има психическа травма. След инцидента с Джънгкук се върнахме на мястото и открихме вещицата мъртва, което значи, че Мин Су я е убила. Притеснявам се как може да й се отрази това.

В момента пътуваме към дома й. Предложих на Джънгкук да му помагам със Су докато се възтанови напълно и той прие. Ще се преместя при тях за известно време. Тъкмо ще си почина малко от нашите. Напоследък се държат по-странно от обикновенното и се притеснявам, че може да са разбрали за Су. Имам нужда малко да се дистанцирам от тях.

Паркирах колата си пред къщата и слязох, за да отида от другата страна и да й помогна. Кук реши да остане у тях и да оправи стаята й затова аз отидох да я взема от болницата. Почукахме на вратата и скоро Джънгкук се появи пред нас. Направи ни път да минем и ние влязохме. Той прегърна Мин Су, но тя не отвърна. Просто стоеше и чакаше той да я пусне.

Юнги: Вероятно е уморена.

Джънгкук: Да...сигурно..-виждах тъгата и притеснението в очите на Кук, но не можех да направя нищо. Су водеше вътрешна битка със себе си.

Хванах я през кръста и тръгнахме нагоре по стълбите. Влязхоме в стаята й и й помогнах да легне. Завих я и седнах до нея. Тя не ме погледна. Напротив дори и се обърна към прозореца.

Юнги: Су....погледни ме.-тя просто стоеше и не показваше никакви признаци да ме е чула. Въздъхнах.-Добре. Гладна ли си? Искаш ли да ти донеса нещо?

Мин Су: Искам чаша вода.-гласът й беше пресипнал и уморен. Слязох в кухнята и налях една чаша с вода. Видях Джънгкук, който беше заспал на дивана във всекидневната. Беше добре да поспи напоследък на всички ни се насъбра доста.

Върнах се при Мин Су, но тя не беше на леглото си. Вратата на терасата беше отворена. Приближих се и я видях качила се на перваза. Тя какво?! 

Юнги: Су....-обърна се и ме погледна с насълзените си очи.-Каквото и да мисли да правиш не е нужно...

Мин Су: Аз....аз отнех човешки живот и не заслужавам да живея!

Юнги: Не говори така това не е вярно!

Мин Су: Напротив...съжалявам!

Юнги: НЕ!-погледна надолу и в следващия момент вече падаше от терсата. Тръгнах към нея по възможно най-бързия начин и я хванах през кръста точно преди да се отдели от перваза напълно. Дръпнах я назад и двамата паднахме на твърдата земя на терасата. Прегърнах я, за да се уверя напълно, че е все още тук.-Как можа!?