𝓜𝔂 𝓵𝓲𝓽𝓽𝓵𝓮 𝓼𝓮𝓬𝓻𝓮𝓽 // 𝓜. 𝓨𝓖.

17.

*Първо искам да ви се извиня, че тези дни не качвах, но имах лични проблеми и те ми пречеха да пиша. Благодаря за търпението, което проявихте и приятно четене!

Гл.т. Мин Су:

Юнги ме целуна. Усетих леката топлина, което излъчваше. Не се отдръпнах, но и не му отвърнах. Той прекъсна целувката и без да се отдалечава от мен проговори тихо.

Юнги: Той е жив!-очите ми се изпълниха със сълзи при чутото. 

Отдръпнах се от него и го погледнах в очите. Обърнах се за момент към лежащото зад мен тяло на Джънгкук, а после върнах погледа си на Юнги. На лицето му се беше появила лека несигурна усмивка.

Мин Су: Лъжеш! З-защо ме лъжеш!? Как може да ме лъжеш за такова нещо?!-приближих се отново до него и започнах да блъскам с ръце по гърдите му.-З-защо? За...защо?-той ме обгърна с ръце и така попречи на действията ми. Просто се отпуснах и се оттадох на момента, защото имах нужда от утеха.

Юнги: Су...искам да ме изслушаш много внимателно.-вдигнах поглед и срещнах неговия.

Мин Су: С-слушам..

Юнги: Аз не те излъгах...той наистина е жив. Частично. Но жив.

Мин Су: Какво  имаш предвид?

Юнги: Ние сме вампири, Су. Не умираме толкова лесно. Су Джин му счупи врата и той е мъртъв, но...временно. В момента се възтановява. След около половин час ще се събуди.

Мин Су: Искам да остана тук...с него. Докато се събуди.

Юнги: Разбира се, че ще останем.

Мин Су: Ние?

Юнги: Не мислеше, че ще оставя сама в такъв момент, нали?-усмихнах се леко и го прегърнах.

Мин Су: Благодаря ти.-седнахме на земята и зачакахме Джъгнкук да се събуди. Все още прегръщах Юнги и не поглеждах към брат ми, защото просто не можех да го гледам така.

Времето минаваше, а минутите ми се стуваха като часове. Вече се притеснявах, че той няма да се събуди. Погледнах към него и той все още стоеше напълно безжизнен. Не можех повече да сдържа сълзите си и заплаках.

Юнги: Хей, хей! Не. Защо плачеш?

Мин Су: Виж го, Юнги...той....той няма да се събуди.

Юнги: Не е вярно ще се събуди. Вярваш ли ми?

Мин Су: Да.-замръзнах на място, когато чух тихата въздишка на Джънгкук.