𝓜𝔂 𝓵𝓲𝓽𝓽𝓵𝓮 𝓼𝓮𝓬𝓻𝓮𝓽 // 𝓜. 𝓨𝓖.

19.

Гл.т. Юнги:

Затворих вратата и чух как Мин Су избухна в плач молейки ме отчаяно да се върна. Това, което се случваше разби сърцето ми на хиляди малки парченца, но трябваше да остана силен, защото колкото и да не ми се искаше това беше правилното решение. Тази връзка беше грешка от самото начало. Най-хубавата грешка, която някога съм правил, но не мога да позволя нещо да се случи с Мин Су и то заради мен. Очите ми бяха пълни със сълзи и няколко се стекоха по бузите ми. Поех си дълбоко въздух и избърсах сълзите като слязох в кухнята. Прибрах аптечката и си налях чаша вода, след което седнах на дивана опитвайки се да възприема създалата се ситуация.

Не бях осъзнал кога е станало вечер. Джънгкук още го нямаше затова предположих, че ще остане при Ха Йон и тази вечер. Това е прекрасно, защото ми дава възможност отново да пропусна драмите вкъщи, а и така мога да съм до Су макар и вече да не сме заедно.

Къщата утихна прекалено много затова се качих да видя как е Су. Отворих вратата на стаята й и я видях спяща до прозореца. Лицето и беше подпухнало и влажно от плач. Взех я внимателно на ръце и я сложих в леглото й. Завих я и тя се намести по-удобно на възглавницата си. Тъкмо щях да се изправя, когато тя прегърна ръката ми и устните й се допряха до кожата ми. При допира й потръпнах. Толкова исках да я прегърна и да усетя меката й коса. Исках да я целуна, но не можех. Прибрах един кичур коса паднал пред лицето й зад ухото и внимателно освободих ръката си от нейната. Отидох до вратата като я погледнах за последно преди да изляза. Лунната светлина огряваше красивото й лице. Въздъхнах и се върнах в кухнята. Легнах на дивана и се загледах в тъмния таван отново мислейки за случилото се днес. Можех да чуя спокойните удари на сърцето на Мин Су. Тя беше спокойна. Най-накрая можеше да си почине.

---около 3 часа по-късно---

Така и не можех да заспя. Просто гледах към тавана замислен слушайки ударите на сърцето на Су. Изведнъж пулса й се забърза дори за момент не можех да го чуя. Това ме притесни изключително много и се изправих като щях да отида да проверя какво се случва, но тя ме изпревари и слезе в кухнята. Чувах тихите й хлипания, но не казвах нищо. Отиде до мивката и си наля вода, а после изплакна лицето си. Изпусна въздишка и отпи от чашата. Спря за момент и се загледа в тъмнината. Сякаш гледаше в нищото без да движи или изобщо да има признак, че е живa. Отвори едно чекмеджетата и извади предмет много наподобяващ нож, но беше тъмно и дори с вампирското си зрение не можех да бъда сигурен. Изправях се, за да проверя какво се случва и точно, когато включих лампите тя заби ножа в корема си погледна ме и се отпусна. Отидох до нея светкавично бързо и я хванах, а тя се отпусна в ръцете ми. Посегнах да извадя ножа, но тя хвана ръката ми.

Мин Су: Не...

Юнги: Ако не го направя може да засегне още нещо и да пострадаш по-сериозно.

Мин Су: Остави го...-преместих ръката си на брадичката й като слях устните ни. Тя вдигна едната си ръка и вплете пръстите си в косата ми. Възползвах се от възпожността и върнах едната си ръка на ножа. Тя осъзна какво съм намислил, но вече беше прекалено късно, защото вече бях дръпнал ножа. Тя изпищя болезнено, а след това се отпусна отново.

Юнги: Всичко е наред. Болката свърши. Но трябва да пиеш от кръвта ми, за да се възстановиш.

Мин Су: Не...остави ме...нека умра...-думите й се забиха право в сърцето ми и една сълза се стече от окото ми. Преглътнах сълзите си и разкървавих едната си ръка като я приближих до устните й. Тя беше твърде изтощена, за са се съпротивлява с мен затова просто започна да пие от кръвта ми. Раните й бързо зараснаха и аз я взех на ръце, за да я занеса в стаята й. Сложих я в леглото и я завих.

Юнги: Защо го направи? Защо се наръга?

Мин Су: Мислих дълго...и никъде във никой вариант на бъдещето ми ти не отсъстваш. Винаги си там...до мен.-една сълза се стече от окото й, но аз не се приближих, защото знаех, че ако го направя ще се пречупя.-Имам нужда от теб, Юнги! 

Юнги: Но аз не...-тези думи направиха дупка в сърцето ми, но това беше единствения начин да я отблъсна, за да е в безопасност.-...нямам нужда от теб.

Мин Су: Не! Лъжеш ме...л-лъжеш! Казваш го само, за да ме отблъснеш мислейки, че ме защитаваш така. Знам, че още ме обичаш! Знам го! И аз също те обичам...обичам те толкова силно, че чак боли.

Юнги: Жалко за теб тогава. Защото аз нямам чувства към теб от много дълго време. Само те използвах, защото ми беше скучно.-отидох до вратата и щях да изляза, но тихия й глас ме спря.

Мин Су: Моля те...не тръгвай. Остани. Дори и наистина да не ме обичаш...остани.

Юнги: Не мога. Нямам причина да го правя.-затръшнах вратата след себе си и затворих очи опитвайки се да спра сълзите. Отново я нараних. Тя отново плаче...заради мен. Дори се опита да се самоубие заради мен. Обичам я толкова много, но не мога да й кажа.- Толкова те обичам, но това трябва да остане моята малка тайна.

Words: 882

Амии честит свети Валентин на тези с валентинки, а на останалите, които все още са single (като мен) не се отчайвайте и гледайте на нещата от добрата страна. Няма да можете да направите като кашата на Мин Су *хах*. Ами съжалявам, че е толкова сърцераздирателна часта за 14 февруари ама валентикната ми (ндп *не съм лесби*) ми липсва страшно много.