𝓜𝔂 𝓵𝓲𝓽𝓽𝓵𝓮 𝓼𝓮𝓬𝓻𝓮𝓽 // 𝓜. 𝓨𝓖.

10.

Гл.т. Мин Су:

Усещах как започвам да се задушавам. Свлякох се на земята поради недостига на кислород, а момчетата извърнаха поглед към мен за момент. След като разбраха причината за състоянието ми, Юнги отиде до вещицата и хвана ръката й като я изви. Тя изпищя, но един от вампирите с нея бързо я освободи от хватката на Юнги. Те започнаха да се бият, а вещицата и другия вампир се приближаваха все повече към нас. Джънгкук застана пред мен, за да ме предпази.

Джънгкук: Су стой зад мен!

вещицата: Ти си новак! Ще ми бъде изключително приятно да те убия пред...о, вие сте брат и сестра! Прекрасно!-тя направи знак на вампира до себе си, а той счупи стъклото на колата до себе си и взе едно парче. Приближи се светкавично бързо до нас и наръга брат ми в корема. Той се преви от болка и се свлече на земята, но повлече и вампира със себе си. 

Мин Су: Джънгкук!-не можех да му помогна тъй като отново бях изблъскана от мощна магическа вълна. Стиснах очи заради болката, която изпитах, когато се приземих на земята.

вещицата: Той ще трябва да се справи без теб, принцесо!-жената се доближи до мен и ме хвана за врата като вдигна от земята. Опитвах се да си поема въздух, но захвата й беше наистина много здрав. Чух болезнения вик на Джънгкук. С Юнги щяха да умрат само, за да ме защитят. Не мога да позволя това. Хванах ръката на вещицата и тя ме пусна моментално. Щракнах с пръст и чух леко пукване след, което тя се озова мъртва на земята. Продължих да вървя напред докато не стигнах Джънгкук и Юнги. Брат ми стоеше  на земята докато вампира го налагаше, а Юнги беше целия в кръв и синини. Нещо в мен се наддигна. Нещо силно и мощно.

Мин Су: ДОСТАТЪЧНО!-усетих силна енергия, която напусна тялото ми. В следващия момент прозорците на околите къщи се счупиха и някои от тях се разхвърчаха във въздуха. Враждебните вампири се свлякоха на земята. Юнги изтръгна сърцето на единия, а Джънгкук на другия. Двете тела лежаха безжизнени на земята. Изобщо не бях обърнала внимание на всички убийства около мен, но предполагах, че после щях да съжалявам много. 

Адреналина ми спадна драстично и усетих пронизваща болка в корема. Погледнах Юнги и Джънгкук, които ме гледаха повече от притеснено, а после свалих погледа си надолу. Видях парче стъкло забило се в корема ми. Цялата ми блуза беше напоена с кръв. Краката вече не ме държаха и тръгнах да падам, но някой ме хвана.