Първите сутрешни слънчевите лъчи галеха лицето ми....нееее чакайте малко това не звучи сякаш аз го казвам. Гадното слънце отново преминаваше през "дебелите" завеси и ме събудиха. Дааа това звучи точно като мен.
Е както вече разбрахте слънцето ме събуди още в ранни зори, но от една страна беше добре тъй като днес си тръгвахме и трябва да събирам багаж. Изобщо не искам да си заминавам оттук. Милано е моят град и бих могла да живея тук докато умра. Толкова е красиво! Съчетава в себе си историята и модерното в едно. От едната страна са прекрасните галерии и исторически сгради, а от другата бутиковите магазини на най-известните и скъпи марки в света. Но какво да се прави трябва да се връщаме, защото Сашо ще ме убие щом кацнем. Хм ето още една причина да останем, но нееее хайде няма.
Трой вече беше буден и оправяше багажът си. Трябваше и аз да се залавям с моя, но първо се изкъпах и се преоблякох.
Събрахме си багажите и потеглихме към летището. Вече е пределно ясно, че се прибираме.
.*.*.*. В мислите на Майк .*.*.*.
Сутрин като сутрин. Станах, изкъпах се, измих си зъбите и заблях нанякъде или май отидох на плаж?! Да ви кажа не знам кво направих. Е то е ясно, че след това, което видях сутринта няма да помня какво съм правил.
Както ви казах събудих се и както всеки тийнейджър първото нещо, което докопах беше телефона ми. Влязах във фейса, туитър, месинджър и естествено инстаграм. И какво да видят сънените ми очички в инстата? Ето тази прекрасна снимка...
YOU ARE READING
The Camp
Teen FictionЗдравейте!!!! Аз съм Мелиса на 16 от Калифорния. Живея с нашите в огромна къща на брега. Баща ми има фирма, която всяка година организира почивка за децата на служителите, но никога до сега не съм ходила, въпреки че съм му дъщеря. Разликата е, че та...