The Camp

Операцията.

Д: Госпожица Фрийд?

Аз: Да аз съм!-приближихме се с Майк по-близо до него. Беше притеснен. От това страхът ми нарастваше.-Докторе кажете какво ми има, защото виждам тревожноста в погледа Ви.

Д: Не е толкова сериозно, но не е и за подценяване. Ето тук-показа ни снимката и посочи една малка костичка-тази кост се е счупила и преместила по-нагоре. Ако не направим веднага операция-чакайте какво операция ли чух?-има опасност так кост да продължи да се мести и да разкъса някой мускул, което би довело до сложни усложнение. За щастие сте дошли на време въпреки че ако бяхте закъснели още малко...щеше да е късно.

Моля? Какво? В момента не знаех дали чува правилно или ушите ме лъжат. Трябва да ме оперират? Трябва да звънна на Сашо, на нашите на Ма...чакай Майк той е тук при мен. Погледнах човека до мен, който беше Майк и го прегърнах. Той без да се замисли ми отвърна с още по-силна прегръдка.

Отделихме се защото докторът стоеше отстрани и чакаше да му отговоря, а и вече беше станало неловко. Естествено, че щях да се оперирам, но много ме беше страх. Исках поне брат ми да беше тук.

Аз: Майк ще изчакаме Сашо да дойде и тогава ще вляза в операционната.

Д: Съжалявам госпожице, но трябва веднага да направим операцията.

Аз: Но искам да видят брат си!-очите ми се насълзиха.

Д: Знам, че ви е трудно, но като излезете ще се видите със семейството ви.

М: Да Мел докторът е прав. Хайде влизай, за да се оправяш, а аз ще звънна на другите, за да дойдат и като се събудиш да ги видиш-аз само кимнах и се отправих към стаята със сестрата.

Няма да крия, а и няма как, че много ама много ме е страх. Мислех само за това как по-скоро искам всичко да свършва и да се прибирам вкъщи.

Вече бях готова за операция. Сестрата докара една инвалидна количка, не че ми трябваше, но явно такава им беше процедурата, и аз седнах на нея. Тя ме откара в операционната зала. Станах от количката и се преместих на операционната маса.

Масата имаше удължение за ръката ми и аз я поставих там. Сложиха зеленикаво перде между мен и ръката ми и аз разбрах, че идва моментът за опойка. Затворих очи и сестеата сложи маската на лицето ми. Заспах след това не знам какво е ставало.