The Camp

Заминаваме....

*******11/07/2015; 10:30h*******

Станах от мекото си легло като по чудо по мое желание и се отправих към банята ми. Пуснах водата, за да се напълни ваната, а през това време застанах пред огледалото и започнах да изучавам лицето си. Ха като по чудо не се е променило много. Лол какво заключение направих. Видях, че ваната се е напълнила. Сложих всякакви видове балончета, соли и пана. Съблякох си пижамата и се потопих в чудесния аромат на нар, ягода и горски плодове.

След 30 минути реших да излизам от ваната. Хавлията обгърна микрото ми тяло и се запътих към гардетоба. Облякох къси дънкови панталонки и къс топ в цвят тюркоаз. Обух Vans в същия цвят като топа. Косата си я вързах на небрежен кок, както винаги.

В 11:05 вече бях на масата и закусвах с мама и тате.

М: Миличка трябва да идеш до мола, за ДС си купиш бански, джапнки, хавлия и слънцезащитни масла за лагерът в други ден. Защо всичко оставяш за последния момент? Не те разбирам, но се оправяй! Аз излизам. Чао!
Аз: Чао мамо! Ами ти тате кога ще излизаш?
Т: След секунда миличка-мъчеше се да си обуе обувките с едната ръка, а с другата държеше мъфин, който набутвали в устата си. Не ме питайте как успя, не знам, но успя да се обуе и така. Дойде до мен и ме целуна по челото.-Чао мила!
Аз: Чао тате!-махнах мy.

Сигурна съм, че сега се чудите за какъв лагер става дума. Да на 13/07 заминавам на море на Хаваите. От работата на тате правят всяка година такъв лагер за децата на хората които работят там и в още една фирма. На мен ще ми бъде за първа година и не знам как се навих, но ето, че след един ден заминавам. Каква ирония шефът праща всичките деца на служителите си на ваканция и то безплатна, но неговото дете не ходи никога. До сега. Както и да е. Закусвам и отивам в мола. Ще звънна на Ашли да дойде с мен.

Бележка: Това е новата ми история. Дано ви хареса. Тази глава е кратка, за да видя дали ще се хареса на хората. Другите ще са по дълги със сигурност ;)