The Camp

Мишел

.*.*.*. В мислите на Майк .*.*.*.

Ами сега какво щях да й кажа. Еми аз такова дойдох да те наглеждам, щото ти нямам доверие, а и малко те харесвам. Мисли Майк мисли!

Аз: Ами аз такова....Мел и аз се питах същото.
М: Аз съм на среща!-каза ядосано и посочи лежащото на пода момче.
Аз: А това ли е партито на, което щеше да те води Алекс?!
М: Да, а ти какво правиш тук?!-помогна на Алекс да стане.
Аз: Ами минавахме покрай къщата и решихме да влезем!
М: Аха и защо налетя на Алекс?!-подвикна ми.
Аз: Ами...не знам. Малко съм подпийнал и ми дойде от вътре.
М: Да се сбиеш ли?!-ръкомахаше.
Аз: Мммм нещо такова.
М: Хайде Алекс да си ходим!-хвана го под ръка и тръгнаха.

Ъх какво ще правя?! Как ще й се извинявам?! Минах през тълпата и излязох. Прибрах се и заспах на мига щом докоснах леглото си.

.*.*.*. В мислите на Мел .*.*.*.

След партито прибрах Алекс у тях, а аз се върнах в нас. След случката с боя не съм се чувала с Майк. Мина повече от седмица. Някак ме е страх от това което ще ми каже. Имах чувството че ще ми каже как е влюбен в мен, а аз нямаше какво да му отговоря освен "и аз". "Ние" не съществува освен в смисъла на приятели.

*******Събота /11:34ч./*******

Не мога! Трябва да се чуя с него и да разбера какво става. Дори това да струваше приятелството ни аз исках да знам. Взех телефона си. Отключих го и набрах Майк. На третото позвъняване вдигна.

...: Да?!-беше женски глас. Хах това ми напомни на онзи ден, когато Майк ме покани на партито.
Аз: Търся Майк. Там ли е?!
...: В банята е. Да му предам нещо?!
Аз: Ъм ако може, когато излезе да ми се обади.
...: Добре. Чао!
Аз: Ча...-дори не можах да довърша.

Е сега остава да чакам. Дано не е дълго. За да отбия време реших да вляза в социалните мрежи. Първо влязох в иснтаграм и първата снимка която излезе на стената ми беше тази:

За кой ли беше написал посланието Майк?! Дали беше за мен?! Тоест М като Мелиса или може би е за другото момиче. Не разбрах как се казва, но може и да е някое име с М. Така че няма да тая напразни надежди.

А защо тая надежди изобщо?! Да не би да си падам по Майк?! Ами Алекс?! Той не ми се обади до сега, значи или ми се сърди или не му пука за мен вече окончателно. Все тая. Сега ми е важен Майк. Кога ли е се обади?!

Точно мислех за това и той звънна. Вдигнах на мига.

Аз: Майк!-това дали не прозвуча доста ентусиазирано?!
М: Да Мел?!
Аз: Ъм защо не ми звъниш вече?! Да не би да ми се сърдиш, защото ако е така не трябва ли аз да се сърдя?!
М: Спокойно момиче! Хаха нямах време. Съжалявам!
Аз: Няма за какво все пак трябва да се погрижиш за момичето си!
М: За Мишел ли говориш?!-знаех си, че е за нея.
Аз: Мхм заедно сте нали?!
М: Мда от преди седмица.
Аз: Честито. Много се радвам за вас!
М: Мерси! Ами ти какво става с Алекс?! Още ли излизате?!
Аз: Мне не ми е звънял след знаеш случката.
М: Той е кретен!
Аз: Предполагам! Е аз ще затварям исках само да те чуя как си.
М: Радвам се, че се чухме. До скоро Мел!
Аз: Чао Майк!

Затворих и всичко в мен умря. Дали не изпуснах шанса си с Майк?! Дали не направих грешка?! Е никой не може да върне времето назад следователно каквото е писано това е стане. Можем само да чакаме!