The Camp

Жестоката истина

Казах ли ви колко мило и добро гадже имам?! Да май около 150 пъти ви го повторих. Е нищо пак ви го казвам.  Все още не мога да повярвам, че се намираме на летището и ще пътуваме за Милано.

Хора това е столицата на модата. Цялата красота на света е събрана там. Аз съм просто изумена от това, което ми се случва. Подозренията ми за това, че никой не знае за заминаването ни се потвърдиха, но не ми дреме. Най-важното сега е, че ние отиваме в Милано.

.*.*.*. В мислите на Майк .*.*.*.

Събудих се към 10:30. Естествено в стаята нямаше никого. Под никого разбирайте Мелиса. Да ви призная не съм я виждал от онази случка. По-добре, че не се засичаме, защото страшно много ме е срам от постъпката ми и не знам изобщо как да й се извиня. Е все някак щях да го направя.

Станах. Изкъпах се и си измих зъбите. Облякох едни бански тип къси панталонки и един потник и реших да ида на плажа. Заключвайки стаята, чух как Сашо леко вика. Предположих, че с Дес нещо са се сдърпали и за това не обърнах внимание.

Слязох във фоайето и се натъкнах на Дестъни. Явно не се караше с нея. Поздравих я, а тя изглеждаше доста умислена. Попитах какво става, а тя ми каза нещо, което изобщо не съм и очаквал да чуя.

Д: Мелиса и Трой ги няма!
Аз: Как така ги няма?! Да не са излязла на плажа?! Или са на басейна?! Не може да ги няма! Това е остров тук са някъде!
Д: Няма ги Майк. Сашо ги търси от часове. Нито единия, нито другия си вдига телефона. В момента говори с Аманда, защото си мисли, че е някаква нейна идея, но явно не е щом и тя е разтревожена за брат си.
Аз: И сега какво ще правим?! Не можем да стоим тук с кръстени ръце. Трябва да направим нещо!-започнах да мисля какво можем да направим и закрачих нервно напред-назад.
Д: Нищо не можем да направим.
Аз: Да се обадим в полицията!
Д: Няма са вземат мерки докато не станат 24-часа от изчезването.
Аз: Мамка му! Аз й казах да не се захваща с тоя кретен!
А: Мери си приказките Майк. Нямаш право да говориш така за брат ми!-явно Аманда ме е чула.
Аз: Е не съм ли прав! Брат ти й завъртя главата и сега я е отвял някъде!
А: Брат я обича и не би й направил нищо лошо!
Аз: Обича я дрънци. Дано да не се окажа прав и тя да е добре, защото ако и косъм й падне от главата ще му стъжня нищожния живот на братчето ти! Ясен ли съм?!-тя само кимна презрително, а аз излязох, за да ги търся, въпреки че и аз не знаех къде отивам.