The Camp

Изненадата

Т: Искам да поговорим-а така. За какво ли иска да си "бъбрим"?!
Аз: Ам добре кажи-седнахме на шезлонгите.
Т: Ами сто процента ще ти прозвучи хипер странното, но от както вчера те видях, не съм спирал да мисля за теб. Ти си много красиво и умно момиче и не бих искал да изпусна възможността, особено както си сама в момента, да те ипозная по-добре и кой знае да станем нещо повече от приятели може би?
Аз: Трой...аз съм изключително поласкана от думите ти. Да, доста ме изненада факта, че за един ден си ме харесал, но и се радвам. Бих искала да си помисля дали мога да те допусна, толкова скоро, до себе си.
Т: Да естествено няма проблем. Имаме цялото лято, така че не се безпокой. Просто исках да знаеш какво чувствам.
Аз: Благодаря ти. Аз ще ставам мисля да се поразходя из плажа.
Т: Добре до скоро!
Аз: Чао.

Леле това ни най-малко не го очаквах. Смисъл ние се познаваме от има няма един ден как така вече ме харесва. Е добре де не го е казал, че ме харесва, а че просто ме мисли за красиво и умно момиче, с което иска да се пробва. Все пак обаче мисля, че все още не се познаваме достатъчно, за да прибегнем към по сериозните намерения.

Докато вървях към хотела, умислена се блъснах в някого. Този някого беше Майк. Изглеждаше ядосан за нещо, не че още от вчера не е намусен за нещо, което само той си знае, но...

Аз: О хей. Извинявай бях се замислила.
М: За онзи мухльо ли?!-какви ги говори.
Аз: За кого говориш?
М: За Трой ли мислеше?!-моля?
Аз: Какво те засяга?-какво му ставаше на този пък.
М: Забранявам ти да си мислиш за него!-ахахахха.
Аз: Майк ти чуваш ли се?! Ахаха човек нямаш никакво право да ми казваш какво да прави, а още по-малко какво да си мисля и за кого. Моля те влез и си почини май те е напекло слънцето-потупах го по рамото и опитах да го размина, но той ме хвана за лакътя и чашата преля.-Какво си мислиш, че правиш?! Причиняваш ми болка!-гледах ту към него, ту към хватката му.
М: Мел внимавай с този. Не е изобщо този за когото го мислиш!-каза като продължаваше да ме държи.
Аз: Първо ще ме пуснеш ли?!-извиках и се измъкнах от схватката.-Второ говориш така за него, защото ти много го познаваш. Не се ли запозна и ти с него вчера? Ако обичаш си гледай работата и остави живота ми на мира!-казах му и се запътих към плажа.

Кретен! Той за какъв се мисли? За мой баща ли? То дори тате не ми казва с кого да излиза и да говоря. Идиот. Много мразя някой да ми дава тон в живота особено ако животът му е много по-зле от моя!