Часът настъпи...

992 49 7
                                    

*******13/07/15; 4:00*******

Като по чудо станах преди алармата си която беше настроена за 4:15. Станх от топлото ми и меко легло, за малко да се разплача, но не успях, и се запътих към банята. Измих си зъбите и очите. Облякох си приготвените от вечерта дрехи (снимката) и си сложих спиралата, очната линия и малко гланц. Погледнах часовника си и часовника на ръката и часът беше 4:45. Вече трябваше да тръгвам, и защото полетът ми беше в 6:40, и защото таксито ме чакаше пред вратата.

Слязох долу и се сбогувах с мама и тате. Пожелаха ми късмет, а мама естествено каза и да внимавам.

М: И да се обаждаш всеки ден!!

Аз: Ама естествено бе!! Хайде чао!! Обичам ви!!!

М и Т: И ние теб, скъпа!!! Чао!! Приятно изкарване!!!

Аз: Мерси!!!

Затворих вратата на таксито, а шофьорът вече беше сложил куфарът ми в багажника и беше заек мястото зад волана. Качих се отзад, помахах на нашите и тръгнахме. Сложих си слушалките в ушите и си пуснах една от любимите ми песни на Джъстин Бийбър - Lolly. В ушите ми се чуваше прекрасният му глас:

She says she love my lolly
She wanna make it pop
She says she love my lolly
She wanna kiss the top

И така сигурно след десетата или единадесетата песен, която слушах пристигнахме на летището. Платих на човека, а той ми свали багажа. Благодарих му и влязох в летището. За оглеждах се. Търсих брат си. Опа забравих да ви кажа че имам брат. Да той е колкото мен. Близнаци сме. Висок около 1.87м, мускулест, с руса коса и кафяви очи. Пада си малко swag 😎😜✌🏻️. Както и да е. Оглеждах се, оглеждах се и най накрая погледът ми попадна на него. Той не живее с нас. Живее в Ню Йорк при леля. Тъй като реши че иска да става модел. Нашите нямаха нищо против и може би от година и половина, две той живее там. Той поне знае какво иска да прави, а не е като мен, но какво да направя такава съм си. Както казах вече намерих го и се запътих към него.

Аз: Хей Алекс!! Как си? Какво правиш?-Прегърнах го. Той отвърна на прегръдката ми.

С: Знаеш, че не обичам да ме наричат Алекс!

Аз: Добре извинявай Сашо!!

The CampWhere stories live. Discover now