The Camp

Новия ученик...

Аз: Защо го направи?!-гледах го с отвръщение. Още гледаше надясно и се държеше за бузата след като му забих шамар. Изведнъж се обърна към мен и се усмихна подло.

М: Ти сериозно ли?! Хах мила мислеше си, че ще си падна по теб ли хах, о, боже мой!!! Съвземи се моля те! Погледни себе си и после погледни мен! Е загря ли?! Ние НИКОГА АМА НИКОГА няма да бъдем заедно набий си го в тъпата главица!

Аз: Ти си кретен!-изкрещях и усетих как утре щях да бъда без глас. На мига Сашо дойде. Видя ме, че плача. Видя, че Майк седи отстрани ядосан и не прави нищо. И преди да се усетя брат ми налетя на Майк. Изплаших се, че ще си навлече неприятности и му казах.-Сашо недей не си заслужава да си цапаш ръцете с такъв боклук-знаех, че ще спре след думите ми. Излязох и се заключих в стаята ми. Някой почука. Беше Сашо.

С: Мел добре ли си?!

Аз: Остави ме сама. После ще говорим!-разбрах че се махна. Трябваше да остана сама с мислите си. Да разбера какво да правя с живота си. Не искам да стоя тук и секунда повече.

Часът беше 22:45. Оправих си багажът и вече беше станало 23:30. Щях да изчакам до 00:10 и щях да си тръгна. През това време си резервирах билет за самолета в 1:30. Да знам звучи странно, че има места, но просто имам късмет.

Наистина ли бях толкова грозна, че не мога да бъда с Майк?! Толкова ли не съм достойна?! Никой никога ли няма да ме хареса?! Такова чудовище ли съм?! Тези въпроси не излизаха от главата ми. Дали отговора им беше "Да!" ?

Вече почти стана време и реших да напиша бележка на брат ми, за да не се притеснява. Написах:

"Не ми се сърди. Тръгвам си. Не мога да остана повече на едно място с Майк. Ще отида при Ашли докато свърши лятото. Не казвай на нашите, че съм си тръгнала. Обичам те! Не ми се сърди наистина. Постави се на мое място. ❤
                                                  Мелиса"

Ашли още не знаеше, че имам намерение да остана при нея, но със сигурност няма да има нищо против. Техните ги нямаше, защото бяха отишли на почивка без нея. Тъй като тя вече е голяма, а и Марк все пак щеше да си бъде вкъщи цяло лято така че...

Изнизаха се по най-тихия начин от къщата. Никой не ме чу. Бях си извикала такси преди да изляза от вкъщи и когато излязох то вече беше дошло. Сложих куфарът си в багажника и се качих на задната седалка. Шофьорът се качи на мястото си и аз му казах да кара към летището.