The Camp

Настаняване...

Целият полет ми стигна, за да изслушам целия албум на Джей - Believe заедно с още няколко песни. Последната която слушах беше John Rivas - Love me. Малко преди да кацнем песента ми свърши. За това реших да сваля слушалките от телефона си и да ги прибера в джоба на дънките си. Това и направих. До мен нямаше никой така че ми беше много удобно. Зад мен бяха Аманда и Майк 😍, а пред мен брат ми и Дес. Тъй като подремваха по малко през двучасовия полет реших да се поопъна малко. Както ви казах зад мен стояха Майк и Аманда. Докато се опъвах и ръцете ми бях назад усетих как се спират в нещо. Това беше Майк или по точно гърдите на Майк. Спуснах много бавно ръцете и си затворих очите докато ги свалях. Свалих ги и веднага след това погледнах назад. Той ме гледаше и се смееше. Аз бях станала червена като домат.

Аз: Извинявай много!-почти шепнех,защото Аманда спеше.

М: Хах спокойно! Аз не хапя!-толкова красива усмивка имаше....

Аз: Хах да но все пак-Аманда се размърда и а веднага се обърнах напред.

.*.*.*. В мислите на Майк .*.*.*.

Тази Мишел е много сладка. Като малко дете е. Но по хубавия начин. Срамува се от всяко свое движение и/или постъпка. С една дума сладка е. Веднага след като се обърн напред, Аманда се събуди. Целува най я по челото и тя се усмихна сънено.

.*.*.*. В мислите на Мишел .*.*.*.

След разговоря ми с Майк бях някак си много щастлива.

Кацнахме. Взехме си багажа от лентата и се запътихме към хотела поне си мисля че ще сме в хотел. Качихме се в някакъв автобус и той ни закара в някакъв комплекс. Само че в този комплекс имаше само къщи. Погледнах към брат ми и тъй като сме близнаци, хаха не заради това разбира се, веднага разбра какво искам да го попитам. Кимна ми в знак да се успокоя и аз го послушах. Слязохме от автобуса и веднага се залепих до Сашо. Той ме прегърна. Ръководителите ни ни дадоха ключовете и ни оставиха да правим каквото искаме. Аз, брат чи и групичката ни тоест му тръгнахме към едната от къщите (снимката). Влязохме вътре и беше просто прелестно. Антрето, хола и кухнята бяха превъзходни.

С: Мише това е нашата къща за около месец. Надявам се да ти харесва!!-каза брат ми и това ме поуспокои.

Аз: Да ми харесва?!-погледна ме очудено-Та тя е УДИВИТЕЛНА!!! Обожавам я! Бих живяла тук завинаги! Хах.

С: Хах успокой страстите красавице. Така сега вземи си багажа и ела ще ти покажа твоята стая.

Аз: Добре нямам търпения!-взех си багажа и последвах Сашо нагоре по стълбите.

Изкачихме се. Повървяхме малко по дългия коридор и изведнъж спряхме пред една огромна, дървена врата. Беше много красива.

С: Е това е твоята стая-отговори вратата и ми направи място да вляза.

Аз: Уоу...-ахнах беше супер точно по моя вкус.

С: Харесва ли ти?! Татко я ремонтира след като купи къщите, за да я направи по твой вкус.

Аз: Прекрасна е!!!!

С: Радвам се, че ти харесва. Сега те оставям да си оправиш багажа и те чакаме долу. Ако има нещо вини ме. Моята стая е срещу твоята. На Дес е до твоята.

Аз: Добре Сашо мерси. Благодаря ти за всичко!-сведох глава все едно съм направила нещо.

С: Хей няма за какво!-прегърна ме и ме целуна по косата. След това излезе от моята стая и затвори вратата ми.

Стаята ми (снимката) беше наистина уникална. Точно по моят вкус. Имах си дори и баня (снимка). Трябваше да звънна на нашите и да им благодаря, защото все пак те толкова добре ме познават и са направили това всичко за мен, а аз не съм идвала до сега нито един път.

Аз: Ало мамо, татко! Как сте какво става?

М: Добре сме мила. Ти как си. Кацнали сте. Как мина полета.

Аз: И аз съм добре. Полета беше супер. Исках да ви благодаря за стаята.

Т: За нищо скъпа!

Аз: Трябваше да ми кажете по от рано за моята стая, за да идвам.

Т: Не искахме да ходиш там само заради това. Искахме да отидеш там по свое желание, за да се забавляваш.

Аз: Благодаря ви! Аз ще затварям, защото ме чакат долу. Чао!

М и Т: Чао мила!

Оправих си багажа на бързо и слязох долу. Другите седяха по диваните и си приказваха....

Бележка: Качвам нова глава, за да мога да задържа вниманието ви😊😊😊 Коментирайте моля ви😜😜✌🏻️✌🏻