М: Кви ги вършиш бе?!-викаше и ръкомахаше.
Аз: Не знам!
М: Как не знаеш бе?! Не не не ти добре ли си или ти хлопа дъск...-прекъснах я...с...ЦЕЛУВКА! Какви ги върша?! Божичко! Наистина ми хлопата дъската! Наистина!
Я чакай малко! Тя ми отвърна! Какво?! Май нещо не съм разбрал или...Не тя наистина ми отвърна. А сега де...
.*.*.*. В мислите на Мел .*.*.*.
Леле колко съм тъпа! Защо за бога му отвърнах?! Защо?! Какво ще му обесня?! Какво ще обесня на себе си?! Ъгх... Вече бяхме разделени и се гледахме в очите или не по-точно гледахме един през друг.
Аз: Знаеш ли не беше зле! Хах-казах, опитвайки се да разведря обстановката. Той се осъзна, погледна ме странно, защото схвана това което казах в буквалния смисъл, но след това загря какво имах предвид и ми отвърна.
М: Еми..знаеш с мен всичко е хубаво😉😄!
Аз: Ау да ти имам "ниското" самочувствие!-казах като натъртих на ниското.
М: Ти май не само самочувстието ми искаш?! Хах!
Аз: Гледай си работата! Сега сериозно. Слушай ме внимателно! И двамата забравяме за...кхм...случката от...ъм..преди малко.
М: Коя случка?!
Аз: Точно така👌🏻😉! Второ, но не по важност, и двамата оставяме другия намира, въпреки че аз дори не знам защо ти толкова се интересуваш от мен, но... И третото, което произлиза от второто всеки гледа себе си и не пречи на другия да излиза с който иска, въпреки че пак казвам аз дори не знам защо ми се бъркаш в живота. Та съгласен?!-изглеждаше умислен. След като го обмисли каза:
М: Съгласен!
Аз: Радвам се! А сега се махай щото е късно и съм изморена.
М: Ама ти сама каза, че е късно, не може ли да остана тууук-каза детински.
Аз: Не!-отказах твърдо аз.
М: Хайде де. Знам че ме искаш близо до теб!
Аз: Абе ти плиткоумен ли си?! Преди малко кво си говорихме?!
М: Споко де малко шехички на никой не вредят! Е може ли да остана?!
Аз: Може да останеш ако не пускаш твоите тъпи шегички.
М: Йей златна си-прегърна ме и ме вдигна във въздуха.
Аз: Ааа пусни ме долу бе тъпанар такъв-писках и се смеех едновременно.
М: Хах добре добре!
Майк остана вкъщи както вече разбрахте. Кво правихме ли?! Еми обичайните работи, които правят тийнейджърите като останат сами: натискахме се, правихме секс...Опа тва май е за друга история с други герои. Хах вие добре ли сте. Ако сте ми повярвали значи много се бъркате. Кво може да сме правили: гледахме филми и ядохме боклуци.
Вечерта мина както все едно бях с приятелка. Майк не е толкова лош. Може и да станем много добри приятели.
Аз: Знаеш ли?!-казах като отнех вниманието му от телевизора.
М: Кво?!-колко е любезен.
Аз: Каква любезност мой човек?! Каква любезност?! Да ви представя Майк Ройд дами и господа.
М: Добре де добре! Какво дали знам?!
Аз: Ако не беше такъв задник щеше да си най-добрият приятел на света.
М: Това като комплимент ли да го приема?!-засмя се тихо.
Аз: Ми да кажем!-присъединих се към смеха.
М: Мдобре мерси! Е и ти ако не беше толкова сприхава щеше да си супер яката приятелка.
Аз: Ооо повярвай ми ти си много по-зле от мен! Хаха!
М: Моля?!-обърна рязко глава към мен и както седяхме на дивана вече бяхме легнали. Аз под него, тоя ясно че върху мен и не спираше да ме гъделичка.
Аз пищях, а коремът вече ме заболя от смях. Молех го да спре, но той само повтаряше "Ще спра ако кажеш, че ти си по-зле от мен!". Бях инат и нямаше да го кажа, но вече не издържах и се примирих.
Аз: Добре де добре. Аз съм по-зле от теб!-изведнъж той спря. Гледаше ме така сякаш е видял призрак, но и най-красивото нещо на света. Осъзнах на къде бият нещата и му казах.-Защо пък да не пробваме?!
М: Ъм..моля?!-изглеждаше много объркан.
Аз: Защо д сне пробваме да бъдем най-добри приятели?!-в същия миг той се изправи и зае предишното си положение. Беше някак разочарован.-Какво?!
М: А не нищо!-потърка лицето си с две ръце, сякаш размишляваше и ме погледна.-Да добре да пробваме!
Бележка: Това е новата глава надявам се да ви хареса и да си е заслужавало чакнето, въпреки че аз не мисля така, но... Е това е от мен за сега. Ще се радвам ако погледнете и историята ми с Джъстин Бийбър. Обичкам ви. Оу ако имате туитър ако искате ме последвайте: biebersgirlno_1 💜💜💜💜💜
YOU ARE READING
The Camp
Teen FictionЗдравейте!!!! Аз съм Мелиса на 16 от Калифорния. Живея с нашите в огромна къща на брега. Баща ми има фирма, която всяка година организира почивка за децата на служителите, но никога до сега не съм ходила, въпреки че съм му дъщеря. Разликата е, че та...