they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 74

Седях на един от столовете, докато цареше пълна тишина.

- Аз мисля да вървя. - заяви брат ми. - почти се е съмнало. Нашите ще се притеснят, ако ме потърсят в стаята ми и ме няма.

- Съгласна съм. Скай, вие също тръгвайте. - каза леля. - Аз ще остана тук.

- Не, искам да остана.

- Няма смисъл всички да седим тук. Леля ти ще ти звънне когато стане време да изпишат Стейси. По - добре се прибери и си почини. - усмихна се леко Зейн.

Кимнах колебливо и се изправих.

- Добре. Ако има нещо ми звънни. - казах на леля.

- Довиждане. - поздрави Майк и заедно с него, брат ми и Зейн тръгнахме към изхода.

- Е, ще се чуем. - погледнах Джош.

- Непременно. - той ме гушна леко.

- Хайде. Ще те закарам. - каза Майк на брат ми, вече вървейки към колата си.

Леко му помахах, а той отвърна със същото.

Със Зейн се качихме в неговия автомобил.

- Гладна ли си? - попита ме, палейки колата.

- Не, искам само да си легна.

Засмя се леко и потегли.

Докато пътувахме едвам успявах да се задържа будна. Бях изтощена. Не толкова физически, колкото по - скоро психически. Беше рожденият ми ден вчера и бях развълнувана. Отделно и случката със Стейси, както и леката ми караница с леля и разговора със Зейн. Определено исках да се прибера и да си легна. Нищо повече.

Не бях готова за толкова драма. Предпочитам спокойния живот без постоянното напрежение.

- Скай. - каза Зейн, изкарвайки ме от мислите ми.

- Мх? - обърнах се към него.

- Пристигнахме. Добре ли си?

- Даа, спокойно. - усмихнах се. - ти ще слезеш ли? Мога да ти направя кафе или нещо..

- Няма кафе у вас, защото не пиеш. - той се засмя. - Отивай да си почиваш

Усмихнах се.

- Добре. Благодаря ти.

Той се наведе и ме целуна.