›› 43

1.5K 237 46
                                    


На вратата се звънна и се изправих от дивана, запътвайки се към нея. Отворих. Усмихнах се, когато видях Майк. Зизи не вдигна и реших да звънна на Майк. Той беше " спасителният ми пояс ", тъй като малко ме бе страх от бурята. По принцип никога не съм се страхувала от такива неща, но има разлика в това навън да вали, а аз да съм вкъщи, под завивките, и в това да съм сама, в апартамент в Ню Йорк.. не исках да звъня на Браян, защото знам, че няма кола, а не ми се щеше да разкарвам Бела толкова късно. Майк пък с удоволствие се съгласи са дойде.

- Хей! - той ме поздрави, влизайки. Прегърна ме леко и се усмихна. - малко се учудих като ми звънна.

- Защо? - попитах, затваряйки вратата след него.

- Не знам, не съм очаквал да ми се обадиш толкова късно, може би. - той се засмя.

- Гладен ли си? Тъкмо щях да си правя вечеря. - казах навивайки ръкавите си.

- Вечерял съм, но щом предлагаш. - Майк се засмя.

- Не си мисли, че ще е нещо особено. Правя омлет.

- Ще ям каквото ми дадеш. - той продължи да се смее.

Отидох в кухнята, а той ме последва.

- Е... - Майкъл се облегна на стената, като аз започнах да вадя нужните ми неща за омлета. - защо си тук?

- В какъв смисъл? - леко сбръчках вежди.

- Ами защо не си у Зейн? Да не те е изгонил?

Засмях се.

- Не е толкова лош. Даже напротив, в момента родителите ми са в апартамента му. - обясних включвайки котлона. - той позволи да им организирам вечеря там, за което съм му адски благодарна.

- Значи той вече е в ЛА?

Погледнах го.

- Че какво да прави там?

- Беше споменал, че днес ще заминава, реших, че ти е казал.

Пак се направих на глупачка.

- Ъм, не, не ми е казал. Сигурно е там. - погледнах надолу.

- Недей да таиш надежди за Зейн. Той е безнадежден случай, винаги мисли само да себе си. - каза Майк, поставяйки ръка на гърба ми.

- Знам. - погледнах го и се усмихнах. - ако искаш иди седни на дивана, когато съм готова ще дойда.

they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]Where stories live. Discover now