›› 40

1.7K 221 15
                                    



Това беше третата презентация, на която присъствах и вече бях малко изморена. Всъщност ми беше доста интересно.. Не вярвах, че мога да задържа вниманието си на едно нещо повече от десет минути. Тъй като господин Кастиьо беше част от презентиращите той беше отпред, а аз си бях намерила място в единия ъгъл на стаята.

След края на презентацията аз се запътих към него.

- Благодаря Ви за всичко! - усмихнах се, а той ми отвърна по същия начин.

- Надявам се да сме ти помогнали.

- Определено. Мисля, че ще взема правилното решение.

- Силно се надявам! Вече тръгваш предполагам?

- Да, родителите ми са тук и бих искала да прекарам малко повече време с тях. - обясних.

- Искаш ли да те изпратя? - предложи учтиво господина.

- Няма нужда! - усмихнах се. - Направихте достатъчно за мен днес. Довиждане. - помахах леко, а той се усмихна.

- Довиждане Скайлър.

Когато стигнах да изхода на хотела се спрях и извадих телефона си. Звъннах на Браян.

- Най - после. Къде се губиш? - попита ме, щом вдигна.

- Имах малко работа, извинявай. Ти къде си?

- Вървя към хотела, ела там направо.

- Добре. Идвам.

Затворих и въздъхнах.

Спрях едно такси и казах адреса.

Щом пристигнахме платих и слязох.

Влязох в хотела, където Браян ме чакаше. Усмихнах му се и заедно се качихме в асансьора.

- Е, къде беше?

- Ами... Гледах презентации за университети.

Той леко сбръчка вежди.

- Значи вече официално смяташ да учиш тук?

- Ако успея да спечеля стипендия.

Браян погледна настрани.

- За кой университет ще кандидатстваш? - попита.

- Ами не знам още. - отговорих е сведох поглед.

- Как така? - той ме погледна. - не се ли кандидатства сега за стипендия?

Асансьора спря и двамата излязохме от него, тръгвайки към стаята, в която бе отседнал той.

they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon