›› 65

1.5K 200 25
                                    


Лежах на леглото си, опитвайки се да заспя. Още от малка си бях втълпила, ча сънят може да оправи всеки проблем. Защо ми каза това? Защо ми даде надежда, след като знае колко наивна съм. В момента бях по - объркана от всякога.

Затворих очи и издишах и вдишах няколко пъти, когато телефонът ми започна да звъни. Надигнах се и придърпах чантата си. 

Беше Майкъл.

В момента не ми се говореше с никого, още повече с него, но все пак вдигнах.

- Хей, Скай! - поздрави ме жизнерадостно.

- Здравей. - отговорих, опитвайки се да звуча нормално.

- Как си? Последен ден на осемнадесет, а? - засмя се.

- Ами, както обикновено. - аз също се опитах да се засмя, въпреки, че смехът ми прозвуча адски изкуствено.

- Имаш ли планове за довечера?

- Най - вероятно ще излизам с родителите си, брат ми и най - добрата ми приятелка. Дошли са за рождение ми ден. - обясних, без да навлизам в подробности как са дошли.

- О, супер! Чудех се дали би искала да идем някъде да посрещнем рождение ти ден? На някой бар или в някое заведение? - предложи.

- Ами не знам дали те ще са съгласни... - оправдах се.

- Хайде де Скай, стига. Ще бъде забавно. - опита да ме убеди Майк.

- Не знам. Не мога да ти кажа със сигурност още. Малко по - късно ще говоря с тях и след това ще ти звънна, става ли?

- Да, но да не забравиш!

- Няма, спокойно. - засмях се леко. - Хайде, до скоро.

Затворих и отново се излегнах на леглото си.


Все пак съм успяла да заспя, защото, когато отворих очи навън вече се беше стъмнило. Изправих се и взех телефона си. Явно съм спала доста дълбоко, защото имах няколко пропуснати повиквания - от мама, брат ми, Стейси и от Майк.

Първо звъннах на мама.

- Ало, Скай? Къде се губиш момиче. Знаеш ли колко много се притеснихме за теб? - каза разтревожено тя.

- Да, извинявай. Спала съм.

- Да не си болна?!

- Не, просто бях изморена. - обясних ѝ.

they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]Where stories live. Discover now