they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 29

В момента, в който прекрачих прага на апартамента оставих торбите на земята и свалих суитчъра си, който беше подгизнал. Метнах го на дивана, заедно с чантата си. Оставих телефона на масата и занесох покупките в кухнята, като включих електрическата кана, за да загрява вода.

Извадих една чаша. Докато чаках водата да кипне наредих нещата, които бях купила в хладилника. Извадих и лекарствата и ги сложих на една салфетка, като нея поставих на малък поднос. Щом водата беше достатъчно топла направих и чая, като оставих и чашата на подноса.

Качих се горе и влязох в стаята на Зейн.

- Стани малко, не е хубаво само да се лежи. - казах, приближавайки се към него. Оставих подноса на нощното шкафче и дръпнах завивката му.

От негова страна се чу само тежка въздишка. Той се обърна към мен, изправяйки се в седнало положение.

- Защо цялата си мокра?

- Ако не си забелязал навън вали! - казах, може би леко заядливо.

- Това ми е ясно. Явно си по - глупава от колкото изглеждаш.

Повдигнах вежди.

- Нима ми казваш, че по принцип изглеждам глупава?!

- Само глупав човек ще излезе в такова време, без чадър.

- Радвай се, че си болен иначе нямаше да си мълча. - седнах до него и взех чашата с чая, както и лекарствата. - така, пий.

- Не обичам да пия хапчета. - каза Зейн.

- Това не е по желание. Хайде. - подадох му чашата.

Той ме погледна някак отегчено, но явно нямаше сили да спори с мен, защото взе чая и едно от хапчетата. 

След като изпи всички лекарства, които бях сложила в подноса остави чашата обратно на нощното шкафче.

- Ела долу. Целия си ден си прекарал тук. - казах изправяйки се.

- Нямам намерение да мърдам от тук.

- Стига де, ще легнеш долу, на дивана.

Последва мълчание. Той кимна и се изправи.

- Първо ще ида да се изкъпя.

- По принцип не е хубаво да се къпеш, когато си болен, но добре.Сигурен ли си, че нямаш нужда от помощ с нещо? - защо го казах..